О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
[населено място], 15.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 3321 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от Л. И. В., Светлинка И. В. и М. Н. В., чрез пълномощника им адв. С. Ч. против решение № 1375/26.06.2015г. по в.гр.д. № 4133/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 16493/22.08.2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-11 състав по гр.д. № 10609/2012г. в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ЗАД [фирма] както следва: на Л. В. за разликата над 70 000 лв. до 140 000 лв.; на Светлинка В. за разликата над 115 000 лв. до 170 000 лв. и на М. В. за разликата над 105 000 лв. до 140 000 лв., предявени на осн. чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на Н. Л. В., настъпила на 19.06.2012г. вследствие на ПТП от 19.06.2012г.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като спорен пред САС по въззивната жалба на касаторите е бил въпросът за размера на обезщетението за всеки един от тях. Въззивната инстанция е кредитирала заключението на СПЕ и кореспондиращите с него гласни доказателства, съобразно които е било установено, че касаторите са понесли изключително тежко смъртта на своя син, съпруг и баща. Били са отчетени близките родствени връзки и много добрите отношения, които са съществували между починалия и неговите роднини: за Л. В. – загубата на обичан син, на който касаторът е разчитал и който се е грижил за него; за Светлинка В. – загуба на любим съпруг, с който тя е живяла в изключително разбирателство и подкрепа и която загуба я е довела до остра стресова реакция, наложила лечение с антидепресанти и при липса на подобряване на състоянието й; за М. В. – загуба на скъп баща, необходимост от полагане на грижи за майка й и дядо й. САС е индивидуализирал претърпените болки и страдания от всеки един от касаторите съобразно съдържанието на личната му връзка с починалия и отражението на събитието върху живота на конкретното лице. Поради това съдът е намерил за справедлив различен размер на дължимо обезщетение за всеки един от касаторите като изрично е отчел социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането – 19.06.2012г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите формулират следния материалноправен въпрос: Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? В. от касаторите довод е, че въззивният съд не е коментирал в решението си нивата на застрахователни лимити към датата на застрахователното събитие, което противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о.; Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о. Предвид това се обосновава допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС намира, че така поставеният правен въпрос покрива изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба, тъй като по него е налице произнасяне в обжалваното въззивно решение и то е обусловило изводите на решаващия съд за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от касаторите неимуществени вреди. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираните от касаторите решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК е даден отговор, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Изхожда се от разбирането, че отношение към критерия за справедливост има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС е направил преценка, че към датата на събитието – 10.06.2012г . така определените от СГС размери на дължими за всеки касатор обезщетения / 70 000лв., 115 000 лв. и 105 000 лв./ са съобразени със социално икономическите условия в страната, следователно е отчел основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1375/26.06.2015г. по в.гр.д. № 4133/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 16493/22.08.2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-11 състав по гр.д. № 10609/2012г. в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ЗАД [фирма] както следва: на Л. И. В. за разликата над 70 000 лв. до 140 000 лв.; на Светлинка И. В. за разликата над 115 000 лв. до 170 000 лв. и на М. Н. В. за разликата над 105 000 лв. до 140 000 лв., предявени на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на Н. Л. В., настъпила на 19.06.2012г. вследствие на ПТП от 19.06.2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: