Определение №178 от 42423 по търг. дело №1908/1908 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178

[населено място], 23.02.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1908 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния представител ст.ю.к. Запрян И. срещу решение № 385/25.02.2015г. по в.т.д. № 2318/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1602/27.09.2013г. по т.д. № 5983/2012г. на Софийски градски съд, ТО, 12-ти състав, с което е осъден касаторът да заплати на [община] сумата от 1 200 200,86лв. по договор № BG161Р0001/1.1-01/2007/013 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект : „Интегрирано подобряване на културната инфраструктура в [община] за осигуряване на равен достъп и социално включване“, както и лихвата за забава за периода от 20.01.2011г. до 30.08.2012г. в размер на 199 941,10 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [община] с писмения си отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество основателността на касационната жалба.
Третото лице помагач на страната на касатора ИА “Одит на средства от ЕС“ изразява становище за недопустимото му конституиране като трето лице помагач в процеса.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения за осъществяване на релевантните за спора факти, така като те са установени от първоинстационния съд, поради което е препратил към мотивите на последния по чл.272 ГПК. С тях решаващият съд е приел, че между страните са безспорни фактите на : сключване на процесния договор № BG161Р0001/1.1-01/2007/013 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект : „Интегрирано подобряване на културната инфраструктура в [община] за осигуряване на равен достъп и социално включване“; изпълнението на проекта на стойност 1 200 200,86 лв.; изпадането в забава на МРРБ за заплащане на горепосочената главница от 20.01.2011г., като за периода до 30.08.2012 г. обезщетението за забава върху главницата е в размер на 199 941,10 лева. Съдът е счел за безспорно и наличието на сключен между страните договор № BG161P001/2.1-02/2007/002 за изпълнение на проект „Интегрирано подобряване на общинската пътна мрежа за по-добра достъпност и мобилност на територията на [община]“. САС е намерил, че с писмо изх.№ 08-П-5/20.01.2011г. на главния директор на ГД“ПРР“ към МРРБ касаторът е направил извънсъдебно изявление за прихващане на дължимите от него спрямо [община] суми по договор № BG161Р0001/1.1-01/2007/013 с вземането си спрямо същия субект по договор № BG161P001/2.1-02/2007/002, довод в който смисъл се съдържа в отговора на исковата молба. Въззивната инстанция е отчела, че претендираното от касатора вземане по договор № BG161P001/2.1-02/2007/002 произтича от подлежаща на възстановяване сума по същия в резултат на направена финансова корекция. Тъй като същото вземане е оспорено от [община], САС е заключил, че то не е ликвидно /не е установено по основание и размер/ и с него не може да се извърши прихващане. Изложил е и извод, че нормата на чл.103 ЗЗД, доколкото регламентира едно погасително потестативно право няма диспозитивен характер и прихващане може да настъпи само при осъществяване на визираните в нея предпоставки, като е недопустимо предварително страните да уговорят валидност на извънсъдебното прихващане с неликвидно вземане. В този смисъл не е споделил доводите на касатора във връзка с клаузата по т.18.4 от Общите условия на двата посочени по-горе договора.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси : „1/ Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи?; 2/ При тълкуването на договора в съответствие с правилата на чл.20 от ЗЗД , съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъл, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора?“. Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между произнасянето по първия поставен въпрос с обжалваното решение и ППВС 1/53г.; ТР №1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 на ОСГК на ВКС; Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о.; Решение № 235/04.07.2011г. по гр.д. № 513/2010г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 241/17.10.2012 г. по гр.д. № 850/2011г. на ВКС, II г.о., а по втори въпрос – Решение № 347/11.10.2011 г. по гр.д. № 290/2010г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 502/26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 105/30.06.2011г. по т.д. № 944/2010г. на ВКС, II т.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По поставените въпроси ВКС, ТК, състав на I отделение намира следното:
Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по първи въпрос е неоснователно. То се обосновава от касатора с оплакване за неправилност на изводите на апелативния съд за липса на предпоставки по чл.103 и чл.104 ЗЗД за извършване на прихващане. МРРБ счита, ако е било обсъдено писмо-възражение на [община] с рег. № 92-00-327-258/25.01.2011г., би се установило, че бенефициентът не е оспорил финансовата корекция – нито основанието за нейното налагане, нито определянето й по размер, а само допустимостта вземането за нея да се прихваща с дължими от касатора суми по други договори, сключени със същия бенифициент. Следователно според касатора активното вземане се явява ликвидно и годно за извършване на извънсъдебно прихващане с вземането на [община] за окончателно плащане по друг договор. Настоящият състав на ВКС намира, че изрично с исковата молба, която поставя във висящност спора относно процесните вземания за главница и обезщетение за забава, [община] оспорва едностранното налагане на финансови корекции по предходен договор, поради липса на основание и при неправилно определен размер, като сред представените към исковата молба доказателства е и възражение от 25.01.2011г., което коментира касатора. Изразеното по него становище от [община] е, че тя не е получила плащане изцяло по договора, по който са наложени финансови корекции / предвид липсата на отговор по направени от нея две искания за междинно плащане и едно искане за окончателно плащане/, а МРРБ прави прихващане с така наложените финансови корекции с дължими суми по друг договор. Следователно конкретното доказателство, дори и да бъде съобразно с оглед цялостния смисъл на обективираното изявление по него, не би променило крайния извод на въззивния съд за липса на установеност на вземането в полза на М. по договор № BG161P001/2.1-02/2007/002 по основание и размер. Касаторът поддържа, че финансовите корекции /представляващи част от договорената за отпускане като безвъзмездна помощ сума/ са свързани с възстановяване на заплатени суми по последния договор, осъществяването на което плащане е оспорено преди процеса от общината. Ето защо в дадения случай не се касае до произнасяне с обжалваното решение по поставения процесуален въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС, а до допуснато процесуално нарушение, което не е съществено.
Вторият въпрос по изложението е формулиран във връзка с критериите, които следва да прилага решаващият съд, за да извлича действителната обща воля на страните от постигнатите между тях договорки. В атакувания съдебен акт заключението на САС по отношение на т.18.4 от Общите условия по двата договора не е обусловено от тълкуване на конкретно обективираната воля на страните, а представлява изложени съображения за неоснователност на довода на касатора относно принципната възможност страните по съгласие помежду си да се отклонят от предвидените по чл.103 и чл.104 ЗЗД предпоставки, при които е допустимо да се извършва прихващане. Следователно не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по см. на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Разноски за производството следва да се присъдят в полза на ответника в доказания от него размер за извършването им от 23 880 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 385/25.02.2015г. по в.т.д. № 2318/2014г. на Софийски апелативен съд .

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството , [населено място] да заплати на [община] сумата в размер на 23 880 лв., разноски по делото пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top