О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София,12.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№327 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД срещу решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, поправено с определение от 21.10.2019г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено определение №685/04.02.2019г. по т.д.№5473/2015г. на СГС, ТО, в частта му, с която е изменено решение №1418/05.07.2018г. по т.д.№5473/2015г. на СГС, ТО, в частта за дължимите на жалбоподателите разноски, като е отказано присъждане на разноски над сумата 5745,84 лева до поискания от жалбоподателите размер от 19 700 лева.
Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставят като обуславящи следните процесуалноправни въпроси: 1. Валидна и обвързваща съда ли е уговорка в договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ между адвокат и клиент, съгласно която плащането на договореното адвокатско възнаграждение ще се извърши в брой на две вноски, като втората вноска е с падеж „ преди първото по делото открито съдебно заседание“, в случай, че първото по делото открито съдебно заседание е проведено една година след сключването на договора? В тази хипотеза определящ ли е периодът от време, изминал между сключването на договора за правна защита и съдействие и провеждането на първото по делото открито съдебно заседание? 2. Противоречи ли на изискванията на т.1 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, уговорка в договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл.36 ал.2 от ЗА между адвокат и клиент, съгласно която плащането на договореното адвокатско възнаграждение ще се извърши в брой на две вноски, като втората вноска е с падеж „преди първото по делото открито съдебно заседание“, в случай, че първото по делото открито съдебно заседание е проведено една година след сключването на договора? 3. Следва ли съдът да присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, когато в договора за правна защита и съдействие, сключен между адвокат и клиент, е уговорено, че плащането на договореното адвокатско възнаграждение ще се извърши в брой на две вноски, като втората вноска е с падеж „преди първото по делото открито съдебно заседание“ и първото по делото открито съдебно заседание е проведено една година след сключването на договора? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с разясненията в т.1 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Евентуално поддържат наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба „Юробанк България“ АД, конституиран като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275 ал.1 от ГПК.
С решение №1418/05.07.2018г. по т.д.№5473/2015г. СГС, ТО, 10 ти състав, е отхвърлил предявените от „Банка Пиреос България“ АД против П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, като е осъдил банката да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 19700 лева.
С молба от 17.09.2018г. ищецът е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде отхвърлено изцяло искането на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение поради липсата на доказателства за неговото изплащане.
С определение от 04.02.2019г. по т.д.№5473/2015г. Софийски градски съд е изменил решението от 05.07.2018г. по същото дело, в частта му за разноските, като е осъдил „Банка Пиреос България“ АД да заплати на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД 2 700 лева разноски, вместо присъдените 19 700 лева. Съдът е посочил, че ответниците са договорили с адвокат В. Волева осъществяването на защита срещу възнаграждение в размер на 17 000 лева, но липсва изрично удостоверяване за плащането на сумите по двете вноски, поради което е преценил, че на ответниците се дължат само депозити за вещи лица в размер на 2700 лева.
С решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г., поправено с определение от 21.10.2019г. по същото дело, Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, е отменил частично решение №1418/05.07.2018г. по т.д.№5473/2015г. СГС, ТО, 10 ти състав, като е признал за установено на основание чл.422 от ГПК съществуването на вземане на „Банка Пиреос България“ АД против П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД за сумата от 134 855,40 евро, представляваща главница по договор за инвестиционен кредит №658/2007г. от 29.05.2007г., като е потвърдил решението в останалата част. Със същото решение съставът на САС е отменил частично определението от 04.02.2019г. по т.д.№5473/2015г. на СГС, ТО, 10 – ти състав, като вместо това е изменил решение №1418/05.07.2018г. по т.д.№5473/2015г. на СГС в частта за разноските, като е осъдил „Банка Пиреос България“ АД да заплати на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД допълнително над присъдените 2700 лева още 3045,84 лева, представляващи разноски за производството пред СГС. В мотивите си съдът е посочил, че с приложения към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие, сключен на 23.09.2015г., ответниците са уговорили с адв. Волева възнаграждение за изготвяне на отговора, явяване, защита и съдействие по търговското дело в размер на 17 000 лв., платимо на два пъти, както следва : 8500 лв. – при подписване на договора и 8500 лв. – преди първото по делото открито съдебно заседание. Последното е проведено едва на 01.11.2016г., но в договора е посочено, че сумата 17 000 лв. е платена в брой. Изложил е съображения, че при такова констатирано несъответствие в текста на самия договор следва да се приеме, че удостоверяването за плащане към момента на сключването на договора 23.09.2015г. е валидно само за първата вноска от 8500 лв. и тази сума подлежи на присъждане като сторени разноски в процеса, заедно с доказаните такива за възнаграждения за вещи лица в размер на 2700 лв. Посочил е, че общият размер на признатите като понесени от ответната страна разноски е 11200 лв., като съразмерно на отхвърлената част от исковете, съобразно изхода пред САС на ответниците се дължат разноски в размер на 5745,84 лв.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Формулираните от частните касационни жалбоподатели в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са обуславящи за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е отрекъл възможността да се уговаря разсрочено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. В случая изводът на съда, че е изплатена само половината от уговореното адвокатско възнаграждение, а не отразената в договора за правна защита и съдействие сума от 17 000 лева, произтича от тълкуването на противоречивото съдържание на уговорките на този договор. Съдът е изтъкнал, че от една страна в договора е уговорено плащане на възнаграждението на две вноски в размер на 8 500 лева, само едната от които при сключването на договора, а същевременно е удостоверено, че цялата уговорена сума от 17 000 лева е платена в брой. При тези данни съдът е приел за оборено удостоверяването на плащането на цялата сума, доколкото при пълно плащане при сключване на договора би било безпредметно уговарянето на разсрочено плащане на две отделни вноски. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението на Софийски апелативен съд, в обжалваната част с характер на определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1973/31.07.2019г. по ч.т.д.№5372/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, поправено с определение от 21.10.2019г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено определение №685/04.02.2019г. по т.д.№5473/2015г. на СГС, ТО, в частта му, с която е изменено решението по т.д.№5473/2015г. на СГС, ТО, в частта за дължимите на жалбоподателите разноски, като е отказано присъждане на разноски над сумата 5745,84 лева, до поискания от жалбоподателите размер от 19 700 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.