О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 06.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1959 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] / с предишно наименование [фирма]/, срещу решение №1062 от 26.05.2016г. по т.д.№5251/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение №747 от 30.04.2015г. по т.д.№3925/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 20 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлена предявената от [фирма], [населено място], молба за откриване на основание чл.625 от ТЗ на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място]. К. жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че въззивният съд необосновано е препратил към мотивите на първоинстанционния съд при постановяване на процесното решение, като не е взел предвид изложеното във въззивната жалба.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател отново сочи, че въззивният съд необосновано е препратил към мотивите на първоинстанционния съд при постановяване на процесното решение, като не е взел предвид изложеното във въззивната жалба, както и че неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.15 от ТЗ.
Ответникът [фирма], [населено място], твърди, че касационната жалба е бланкетна, както и че липсва изложение на касационните основания. Поддържа, че същата е и неоснователна, тъй като изводът на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл.625 от ТЗ е мотивиран и правилен. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил доводи, че решението за откриване производство по несъстоятелност няма за предмет установяването със силата на пресъдено нещо на конкретното вземане на кредитора спрямо длъжника по несъстоятелността, но наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка е една от предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, поради което и без да формира сила на пресъдено нещо по отношение на вземането, посочено в молбата по чл. 625 от ТЗ, съдът следва да прецени наличието на търговски характер на вземането и неговата изискуемост. Съдът е установил, че ЧСИ О. М., вписан с per. №846, е конституирал молителя [фирма] като длъжник в изпълнителното производство по изп. дело №20128460400287, като се е позовал на извършено прехвърляне на търговското предприятие на [фирма], [населено място] на [фирма], а след това на прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на [фирма] въз основа на сключени в изискуемата форма договори по смисъла на чл.15 от ТЗ. Приел е, че извършеното в изпълнителното производство принудително плащане, с което съдебният изпълнител е превел с получени от [фирма] парични средства на взискателя дължимата от [фирма], [населено място], сума в размер на 62 704,19 лева, няма характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ. Посочил е, че след като твърдяното вземане, включително и за обезщетението за забава, не произтича от търговска сделка, то е безполезно обсъждането на финансово-икономическото състояние на въззиваемия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, неправилно е приложил разпоредбата на чл.15 от ТЗ, както и че е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, без да обсъди доводите във въззивната жалба, не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния и на процесуалния закон. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3360 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1062 от 26.05.2016г. по т.д. №5251/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА „ПАМ С.“ Е.,[ЕИК], със седалище и адресна управление [населено място], кв. Б., [улица] -17, да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.1, разноски за касационното производство в размер на 3360 лева / три хиляди триста и шестдесет лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.