О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр. София, 15.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2543 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от М. К. Н. – С. и М. И. С. против определение № 1121/16.05.2017г. по ч.гр.д. № 990/2017г. на ОС-Пловдив, с което е потвърдено определение № 108/20.01.2017г. по гр.д. № 2171/2016г. на РС-Казанлък за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частните касатори считат, че не може два пъти за едно и също нарушение на устава на сдружението да бъдат изключвани като негови членове. Поддържат довод, че общото събрание няма право при обжалване на предходно негово решение за изключването на ищците като членове да взема решение за изменение или отмяна на това обжалвано решение. Искат да бъде отменено атакуваното определение и делото да се върне в РС-Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба – С. „ Организация на евреите Ш.“, [населено място] в писмения си отговор оспорва основателността й.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че производството пред РС – Казанлък е било образувано по искова молба на частните касатори по предявени от тях искове с правно осн.чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че е налице валидно членствено правоотношение в ответното С.. Правният си интерес ищците обосновават с твърдения, че с решение от 17.05.2014г. са били изключени от ОС на сдружението като членове на последното. С влязло в сила решение на ХОС е било отменено решението на ОС за изключване на М. С., а с влязло в сила решение на ОС-Пловдив е било отменено и решението на ОС за изключване на М. С.. Ищците узнали на 18.07.2014г. от обява в медиите за насрочено на 23.08.2014г. ОС на сдружението с включени точки от дневния ред за повторното им изключване. ОС е било проведено на 23.08.2014г. и с решение на същото те отново са били изключени. Ищците не са обжалвали това второ решение на ОС, защото то не им е било връчено, но считат същото за незаконосъобразно. Предявяват установителни искове за съществуване на членственото си правоотношение в С., тъй като председателят му не ги допуска до участие в дейността му. Въззивният съд е приел, че в случая липсва правен интерес от предявяване на установителни искове, тъй като за ищците е налице друг път за защита, какъвто е осъдителният или конститутивният иск, и спрямо тях установителният иск се явява субсидиарна форма за защита. В чл.25, ал.5 и ал.6 ЗЮЛСНЦ е предвиден специален ред за защита срещу решения на управителните органи на сдружението с нестопанска цел, който изключва исковата защита по чл.124 ГПК. В случая ищците са изключени като членове с решение на ОС от 23.08.2014г. като защитата срещу незаконосъобразността на взетите решения е по реда на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Предявяването на установителни искове според въззивния съд е било преценено като опит за дерогиране на предвидения от закона специален ред за проверка законосъобразността на решението на ОС.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
В настоящия случай ВКС констатира, че частните касатори формулират при въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните правни въпроси: 1/ Има ли право С. да свиква общо събрание за повторно налагане наказание „изключване от сдружението“ на едни и същи наказани със същото наказание лица, в период след подаване от тях на искова молба за обжалване на решението за първоначалното им изключване и преди произнасяне на решение по тези искове?; 2/ Има ли право ОС на С. да налага две наказания за едно и също нарушение и длъжни ли са наказаните повторно лица да предявят нови искове по чл.25, ал.5 и 6 от ЗЮЛНЦ срещу повторното изключване, дори и без да са участвали в събранието за повторното изключване, тъй като не са били членове на сдружението и не е имало начин да узнаят дали е било взето решение за повторното им изключване? ; 3/ Допустим ли е установителен иск при тези обстоятелства?
Настоящият състав на ВКС намира следното:
Не е налице соченото от частните касатори общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Първи и втори въпрос имат отношение към законосъобразността на взети от ОС на сдружението решения за изключване на съдружници, т.е. към иск за отмяна на решение на ОС на С., какъвто иск не е предявен, поради което няма произнасяне от въззивния съд в обжалваното определение относно законосъобразността на това второ решение на общото събрание. Трети въпрос касае даденото крайно разрешение по спора, а не се отнася до формирана правна воля на решаващия съд относно предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, които са предмет на проверката по редовността и допустимостта на исковата молба. Дали е правилен крайният изход от това произнасяне е въпрос на проверка по същество на обжалваното определение.
Поради изложеното обжалваното определение на ОС-Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1121/16.05.2017г. по ч.гр.д. № 990/2017г. на ОС-Пловдив .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: