О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 31.03.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1899 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Т., [населено място] срещу решение № 960/23.04.2019г., постановено по в.гр.д.№ 4975/2018г. от Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 5288/03.08.2018г. по гр.д.№ 8186/2015г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на майка й Д. Т. В., настъпила при ПТП на 21.08.2014г.
Касаторката поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилата вследствие на ПТП на 21.08.2014г. смърт на лицето Д. Т. В. по вина на застрахован при ответника водач на МПС. Отхвърлянето на исковата претенция е мотивирано със събраните по делото доказателства, въз основа на които е формиран извод, че ищцата – настояща касаторка и починалата, които са дъщеря и майка, не са поддържали близки отношения, не са живели заедно и не са се виждали често. Решаващият състав се е позовал и на свидетелските показания, дадени от ищцата в образуваното досъдебно производство, въз основа на които е приел, че показанията на единия от разпитаните свидетели по делото – С. кореспондират с тях, а показанията на другия свидетел – Р., им противоречат. Въззивният съд е аргументирал изводите си с ППВС № 4/1961г. относно даденото разрешение, че право на неимуществени вреди имат лицата от кръга на посочените в постановлението, но не и тези от тях, които имат лоши лични отношения или са изоставили починалия. Според състава на апелативния съд при определяне характера на отношенията не може да се прилагат предположения за съществуващи обичайни отношения между родственици, а отношенията следва да се докажат – в този смисъл е и Решение № 92/02.08.2016г. по т.д.№ 965/2015г. на ВКС, I т.о. В случая ищцата е заявила, че когато е била на пет години майка й и баща й се развели и тя останала с баща си, който я настанил в пансион за сираци. До 18-та си година тя сменила няколко пансиона и поддържала отношения с майка си, но преди 18 години те се скарали и не са се виждали. Тези обяснения са съпоставени с показанията на свидетелката Р., която е заявила, че ищцата е организирала погребението на майка си и след смъртта й се променила психиката й. Свидетелят С. е обяснил, че пострадалата живеела сама и имала психически отклонения.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не е формулирала конкретен правен въпрос, произнасянето по който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторката твърди, че в противоречие с разпоредбата на чл.179 ГПК въззивният съд е приел, че тя не е от кръга на лицата с право да претендират обезщетение за неимуществени вреди с оглед на дадените обяснения в досъдебното производство, както и че неимуществените вреди подлежат на доказване в гражданския процес, независимо от събраните доказателства в хода на досъдебното производство. Посочено е, че, с оглед принципа на непосредственост в гражданския процес, всички факти, извън тези по чл.300 ГПК, които са от значение за гражданските последици подлежат на доказване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС няма правомощието да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, а може да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изрично формулиран правен въпрос. По същество в него са изложени оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.179 ГПК и евентуално за необоснованост на изводите на въззивния съд, доколкото доводите в изложението биха могли да се свържат с касационните оплаквания в жалбата. Следователно се касае до касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което е предмет на обсъждане от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка обосноваността на изводите на въззивния съд с оглед събраните по делото доказателства. Поради изложеното становището на настоящия състав е, че не е изпълнено общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторката не е мотивирала и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като не е посочила законова разпоредба, тълкуването на която да е обуславящо за изводите на въззивния съд, а произнасянето от ВКС да може да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторката се позовава на регламентираните в процесуалния закон принципи на гражданския процес, а цитираната разпоредба на чл.179 ГПК не е приложена от въззивния съд. По същество касаторката цели да се домогне до резултат, при който да не се обсъждат показанията й, дадени в досъдебното производство. Въззивният съд изрично е посочил, че обсъжда тези обяснения с оглед кредитирането на свидетелските показания, депозирани по гражданското дело и решаващият му извод е, че ищцата е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, но по делото не е доказано от събраните доказателства съществуването на близки отношения между нея и починалата, за да са налице претърпени неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 960/23.04.2019г., постановено по в.гр.д.№ 4975/2018г. от Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.