О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
[населено място], 23.04. 2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2369 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2” ЕООД, [населено място], срещу решение №1192 от 20.05.2019г. по т.д. №1709/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение от 28.11.2018г. по т.д.№2269/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 18 състав. С него е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Инвестбанк” АД и „Ем Зет Билд” ЕООД (н.) иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е погасено ипотечното право на банката, учредено с нот. акт №49/04.04.2008г., том ІV, рег.№5665, нот. дело №580/2008г. на нотариус И. Н., върху следния недвижим имот: апартамент В18 с площ от 69,77 кв.м., с кадастрален идентификатор 68134.1933.25.5.38, находящ се в [населено място],[жк], [улица], секция В, вх.2, ет.2 на жилищната сграда с магазини и подземни гаражи, разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1933.25, съставляващ УПИ І-25 от кв. 59 по рег. план на [населено място], заедно с принадлежащото му мазе №25В, както и е отхвърлено акцесорното искане по чл.179, ал.1 от ЗЗД за заличаване на ипотеката върху същия имот.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че от заключенията на вещото лице по първоначалната и допълнителната ССЕ и от признанието на ответника „Инвестбанк“ АД в допълнителния отговор е установено, че „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2” ЕООД, [населено място], е заплатило сума в общ размер от 727 534, 73 евро, по двете банкови сметки, обслужващи кредита по договор за банков кредит КЦ-244/2007- В от 14.02.2007г., по които са постъпвали сумите от продажбата на ипотекираните имоти и от тях „Инвестбанк” АД е събирала служебно сумите за погасяване на вземането, произтичащо от договора за банков кредит между банката и „Литос – Айбилд” ООД. Твърди, че по делото не е безспорно установено, че специалната сметка по смисъла на процесния анекс № 6 от 27.06.2012г. към договора за банков кредит от 14.02.2007г. е именно посочената в първоначалния и допълнителния отговор на исковата молба на ответника „Инвестбанк” АД. Счита за установено от събраните по делото доказателства, че са изпълнени всички условия на анекс №6 за заличаване на ипотеката върху процесния имот: открита е сметка на „Литос – Айбилд” ООД в „Инвестбанк” АД, постъпленията на „Литос – Айбилд” ООД от продажба на обособени обекти, изградени в поземлен имот с идентификатор 68134.1933.25, постъпват в тази сметка и постъпленията от продажба на закупените от касатора имоти, сред които и процесният, са в размер, надвишаващ значително определените в т.9 от анекса минимални единични цени за квадратен метър.
Допускането на касационно обжалване касаторът обосновава с основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос: „Следва ли да се приеме за изпълнено условието на банката – кредитор за заличаване на ипотеката при постъпване на суми от продажбата на имотите по посочена сметка, ако определената от банката сума е постъпила по друга сметка на длъжника, от която кредиторът е събирал служебно суми за погасяване на същото задължение по договора за кредит? Съответно приложими ли са в случая правилата на чл.75 от ЗЗД?”. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №114 от 17.01.2012г. по т.д. №839/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. Излага съображения и за очевидна неправилност на обжалваното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.
Ответникът „Инвестбанк” АД, [населено място], оспорва касационната жалба. Поддържа, че същата не следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като представеното от касатора изложение не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 от ГПК. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът „Ем Зет Билд” ЕООД (н.) не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че по силата на договор за банков кредит № КЦ-244/2007-В/14.02.2006 г. ответникът „Инвестбанк” АД е отпуснал на ответника „Ем Зет Билд” ЕООД с предишно наименование „Литос – Айбилд” ООД, инвестиционен кредит с цел закупуване на поземлен имот с пл. №2628 с площ от 13513 кв. м., находящ се в [населено място], район „Студентски“, кв.21, с краен срок за погасяване – 26.01.2012г. За обезпечаване на всички вземания на банката по договора за кредит с нотариален акт №49/4.04.2008г., том ІV, рег. №665, нот. дело №580/2008г. е била учредена договорна ипотека върху принадлежащото на кредитополучателя право на строеж за всички обекти в одобрените за построяване нови многоетажни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи, които е предвидено да се изградят в УПИ І-25 с площ от 13 090 кв. м., по плана на [населено място], м. „Манастирски ливади – запад“, кв. 59, представляващи сгради А, Б, В и Г, които обекти са подробно описани, като между тях е и процесният апартамент В18 с площ от 69,77 кв.м., находящ се в сграда В, ет. 2, заедно с принадлежащите ид. части от общите части на сградата и с мазе №25В. С анекс №6/27.06.2012г. страните по договора за кредит са се съгласили, че към този момент общите непогасени задължения, формирани от трите инвестиционни транша, са в общ размер на 10 747 914,32 евро, от които главници – 8 757 342 евро, които следва да бъдат погасени на вноски до 26.04.2016г., като в т.11 е уговорено, че банката дава съгласие да бъдат заличени ипотеки върху представен от кредитополучателя списък с имоти, които са договорени като замяна на други имоти в същите сгради, след представяне на подписани споразумения за замяна на обектите и доплащане на съответните суми по специалната сметка, открита в банката, между които апартаменти В17 и В18 и паркоместа 115 и 116 с остатък за доплащане 56 332 евро. Също така съдът е установил, че с нотариален акт № 2/12.06.2012 г., том ІІ, рег. №7623, нот. дело №170/2012г. „Литос – Айбилд” ООД е продал на ищеца пет недвижими имота за обща цена от 342 184 евро /без ДДС/, между които и процесния апартамент В18 за цена от 53743 евро, с ДДС, както и че в периода 27.05.2008г. – 15.12.2011г. ищецът е превел по банкова сметка на продавача в ответната банка общо сумата 727 534,73 евро за закупени недвижими имоти, измежду които и цялата уговорена цена за процесния апартамент В18.
Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищеца, че с изплащането на цялата уговорена цена за процесния апартамент В18 са изпълнени условията по т. 9 и т. 11 от анекс № 6/27.06.2012г. и съответно ипотечното право на банката върху този имот е погасено. Изтъкнал е, че не е налице твърдяното от ищеца погасяване на обезпеченото вземане, тъй като в договора за ипотека не е уговорено, че всеки обект обезпечава само част от дълга, а напротив – уговорено е, че всеки обект обезпечава целия дълг. Приел е, че представеният анекс № 6/27.06.2012г. няма правното значение на съглашение, с което се изменя договора за ипотека и се приема, че отделните ипотекирани имоти ще обезпечават само конкретна част от дълга до определен размер, тъй като анексът не е сключен във формата на нотариален акт, а в обикновена писмена форма, и в него липсва уговорка, която да „разделя“ общия обезпечен дълг между отделните ипотекирани обекти, а уговорените условия, при които банката би дала съгласието си за предсрочно заличаване на ипотеките върху отделните обекти, също нямат това значение. Посочил е, че дори и ищецът да е изпълнил всички условия по анекс № 6/27.06.2012г. това не означава, че е погасено цялото обезпечено вземане, за което е учредена ипотеката върху процесния апартамент В18, а тя ще се погаси тогава, когато се погаси целият обезпечен чрез нея дълг, описан в нотариалния акт за учредяването й. Наред с това е споделил извода на СГС, че също така не са изпълнени условията за заличаване на ипотеката, уговорени в анекс №6/27.06.2012г. Изтъкнал е, че за заличаване на ипотеката върху процесния апартамент В18 не са относими условия на т.9 от анекса, а кумулативните условия по т.11 – замяна на този обект с друг по т. 6, и уговорено в т. 8 доплащане на остатък в размер на 56 332 евро по специалната сметка, като осъществяването и на двете не е доказано по делото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай поставеният от касатора въпрос не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, доколкото същият съставлява оплакване за неправилност на изводите на съда по конкретния спор. Въпросът не е свързан с тълкуване на материалноправните норми, уреждащи предпоставките за заличаване на вписана договорна ипотека, а е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на уговорките на представения по делото анекс №6/27.06.2012г., сключен между ответниците по делото. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Наред с това този въпрос не се явява единствено обуславящ извода на въззивния съд за неоснователност на предявения установителен иск. Решаващата воля на съда е обусловена от разбирането, че дори и ищецът да е изпълнил всички условия по анекс № 6/27.06.2012г. това не означава, че е погасено цялото обезпечено вземане, за което е учредена ипотеката върху процесния апартамент В18, а тя ще се погаси тогава, когато се погаси целият обезпечен чрез нея дълг. Не е налице и допълнителната предпоставка за допускане касационно обжалване. Представеното от касатора решение №114 от 17.01.2012г. по т.д. №839/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., е неотносимо, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1192 от 20.05.2019г. по т.д. №1709/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.