4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
[населено място], 25.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1712 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 04.03.2015г. по т.д. №4709/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение от 20.06.2014г. по гр.д. №14486/2012г. на Софийски градски съд, I -13 състав, както и допълнителното решение от 16.09.2014г. по същото дело, в обжалваната част, с която [фирма] е осъдено на основание чл.53 от Конвенцията относно договорите за международна продажба на стоки да заплати на „К. И. фор Импорт енд Експорт“, със седалище [населено място], Е., сумата 37 486 щ.д. по договор за продажба на 22 040 кг. бял чесън по фактура F – T 301/14.06.2011г. и коносамент №MSCUE1353894, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 29.10.2012г. до окончателното плащане, както и сумата от 5590 лева направени по делото разноски.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като съдът не е изследвал и обсъдил наличието на всички необходими предпоставки за основателността на иска. Счита за неправилен извода на съда, че събраните по делото доказателства недвусмислено установяват сключен между страните договор за търговска продажба на стоката, предмет на процесната фактура.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като излага доводи, че съдът неправилно е приел за доказано сключването на договор за търговска продажба, тъй като издадената от ищеца фактура не съдържа подпис на упълномощен представител на купувача [фирма]. Твърди, че възприетото от въззивния съд становище е противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №96 от 26.11.2009г. по т.д.№380/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение №62 от 25.06.2009г. по т.д.№546/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., в които се приема,че при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи процесната стопанска операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.
Ответникът по касация „К. И. фор Импорт енд Експорт“, със седалище [населено място], Е., поддържа,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като практиката, цитирана в представеното по делото изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, не е относима към процесния спор. Също така счита,че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът макар формално да е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочил в него кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Дори да се приеме, че тъй като цитираната в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК задължителна практика касае доказателствената сила на неподписаната от получател фактура, то касаторът поставя този въпрос като обуславящ изхода на спора, в случая не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е основал извода си за валидно сключен договор за международна търговска продажба на издадената от ищеца фактура, неподписана от ответника като получател на стоката. В случая се претендира изпълнение на задължение по договор за продажба на стоки, страните по който имат свое място на дейност съответно в Е. и Република България. Доколко и двете държави са договарящи държави по Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки и няма данни страните по делото изрично да са изключили приложението на Конвенцията, то следва да се приеме, че относно сключването и изпълнението на твърдения от ищеца договор за продажба са приложими разпоредбите на същата Конвенция. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки, за договора за продажба не важи каквото и да е изискване за форма, поради което постигането на съгласие за сключване на договора може да се установява с всички процесуално допустими доказателства, включително и със свидетели. В случая за да приеме за доказано постигането на съгласие за сключване на договор за продажба, въззивният съд се е позовал на действията на ищеца по изпращане на стоката, придружена с адресирана до ответника, съдържаща количество и цена на стоката, както и на действията на ответника по освобождаване на стоката от митнически контрол в пристанището в [населено място], които според съда съставляват приемане на оферта. Приел е за недоказано възражението на ответника, че стоката е била негодна за употреба, а наред с това е посочил, че дори да бе доказано това възражение, ответникът не е установил,че е уведомил ищеца – продавач за откритите недостатъци в разумен срок съгласно изискванията на чл.39 ал.1 от Конвенцията. Предвид изложеното изводът на въззивния съд за съществуването на облигационно отношение по договор за продажба, както и за получаването на стоката от купувача, не почива само на издадената и неподписана от купувача фактура, а на съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Доколкото съдът не направил извод,че неподписана от купувача фактура е достатъчна да установи валидното възникване и изпълнение на облигационно правоотношение между страните, въпросът за доказателствената сила на неподписаната фактура не е обуславящ за изхода на спора, следователно не е налице основната предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касация.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е направено искане за това.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.2015г. по т.д. №4709/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.