О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
[населено място], 23.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №879 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. Ц. В., в качеството й на [фирма] срещу определение №37 от 24.02.2017г. по т. д. №1038/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в частта му, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение №2396 от 04.12.2015г. по т.д. №2631/15г. на Софийски апелативен съд, ТО, VI-6 състав, в частта, в която е потвърдено решение №640 от 17.04.2015г. по т.д.№3093/13г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Ц. В., в качеството й на [фирма] против Общински културен институт „Музей история на София“ иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за сумата 3 150 лева, представляваща вреди от обект публична общинска собственост №13 с обща площ 42 кв.м., находящ се в [населено място], подлез „Източна порта „С.“, находящ се под [улица].
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от нея касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Твърди,че съставът на ВКС неправилно е заключил, че е сезиран с два отделни иска срещу двама различни ответници, а именно иск с правно основание чл.230 ал.2 от ЗЗД срещу Столична община и иск по чл.50 от ЗЗД срещу ОКИ „Музей история на София“, преобразувано в Р. София, вторият от които с цена 3150 лева попада в приложното поле на разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.2 от ГПК. Излага съображения, че предвидената от разпоредбата на чл.50 от ЗЗД солидарна отговорност на собственика на вещта, от която са произлезли вреди и на лицето, под чийто надзор се намира вещта, обосновава неделимост на исковете по отношение на ответниците, а оттук и неделимост на цената на исковете.
Ответниците по частната жалба Столична община и ОКИ „Музей история на София“ , преобразувано в Р. София, оспорват същата като неоснователна и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Ю. Ц. В., в качеството й на [фирма] касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че цената на иска по чл.50 от ЗЗД е под предвидения в чл.280 ал.2 от ГПК праг – 5000 лева за граждански дела и 20 000 лева за търговски дела.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.2 от ГПК.
Неоснователни са твърденията на частната жалбоподателка, че предвидената от разпоредбата на чл.50 от ЗЗД солидарна отговорност на собственика на вещта, от която са произлезли вреди и на лицето, под чийто надзор се намира вещта, обосновава неделимост на исковете по отношение на ответниците, а оттук и неделимост на цената на исковете. От преценката на ищеца зависи дали ще предяви исковете си при условията на солидарност срещу собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира, като няма пречка ищецът да насочи иска само срещу едно от тези лица. В случая с изрична молба – уточнение на иска от 02.12.2013г., подадена пред първоинстанционния съд, ищцата е заявила, че претендира разделно осъждане на двамата ответници, като от Столична община претендира сумата от 96 850 лева обезщетение за имуществени вреди, а от ответника Музей за история на София претендира сумата 3 150 лева, разходи за преместване и наем на помещения, като на втория иск е дадена квалификация по чл.50 от ЗЗД. Следва да се отбележи,че дори и искът по чл.50 от ЗЗД да бе насочен срещу двамата ответници, това не би обусловило извод за обща цена между иска по чл.50 от ЗЗД и иска по чл.230 ал.2 от ЗЗД, предявен само срещу Столична община като наемодател по сключен с ищцата договор за наем, нито пък извод за неделимост между двата иска.
Предвид изложеното, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №37 от 24.02.2017г. по т. д. №1038/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в частта му, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Ю. Ц. В., в качеството й на [фирма] срещу решение №2396 от 04.12.2015г. по т.д. №2631/15г. на Софийски апелативен съд, ТО, VI-6 състав в частта, в която е потвърдено решение №640 от 17.04.2015г. по т.д.№3093/13г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Ц. В., в качеството й на [фирма] против Общински културен институт „Музей история на София“ иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за сумата 3 150 лева, представляваща вреди от обект публична общинска собственост №13 с обща площ 42 кв.м., находящ се в [населено място], подлез „Източна порта „С.“, находящ се под [улица].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.