О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
[населено място], 27.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 745 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ю. Х., М. Ю. Х., С. Ю. Д. и М. М. А., чрез адв.С. Ч. срещу решение № 2420/08.12.2015г. по гр.д. № 3067/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО,1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3416/20.05.2015г. по гр.д. № 9723/2014г. на СГС в частта за отхвърляне исковете на касаторите срещу ЗД [фирма] за разликата над 80 000лв. до 150 000лв. по всеки иск.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма] с писмения си отговор оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като спорен пред САС по въззивната жалба на касаторите е бил въпросът за размера на обезщетението за всеки наследник и дали се дължи такова на лице, което е живяло на съпружески начала с починалия. Въззивната инстанция е кредитирала събраните гласни доказателства, въз основа на които е било установено, че касаторите са понесли изключително тежко смъртта на Ю. Д.. Били са отчетени близките родствени връзки и много добрите отношения, които са съществували между починалия и неговите роднини – деца и жената, с която продължително той е живял на съпружески начала. САС е отчел възрастта на починалия, факта на пълнолетие на децата му, продължителния период, през който те са живели отделно от родителя си, в друга държава и в друга семейна среда. Въззивният съд е определил размер на дължимо обезщетение за всеки един от касаторите от по 80 000лв. като изрично е отчел социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането – 11.07.2012г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите формулират следните правни въпроси: 1/Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2/Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?; 3/При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на претърпените болки и констатираното влошено психично здраве?
Въпросите са въведени от касаторите при посочено допълнително основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на даденото в обжалвания акт разрешение на същите с това, което е обективирано в задължителната практика на ВКС с решения по чл.290 ГПК, а именно : по първи въпрос – Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о.; Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос – Решение № 94/28.03.2014г. на ВКС по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, IV гр.о. и по трети въпрос – Решение № 149/02.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III гр.о.; Решение № 121/09.07.2012г. на ВКС по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о.; както и със задължителна практика на ВС – ППВС №4/1968г.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС поставените въпроси са намерили своя отговор, в който смисъл те са обусловили волята на съда за постановяване на крайния правен извод относно справедливия размер на дължимите от застрахователя обезщетения. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В цитираната от касаторите задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о.; Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о. е прието, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Изхожда се от разбирането, че отношение към критерия за справедливост има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС е направил преценка, че към датата на събитието – 11.07.2012г. обезщетенията в размер на по 80 000лв. за всеки касатор са съобразени със социално икономическите условия и стандарта на живот в страната, следователно е отчел основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
В съответствие с указанията по ПП №4/1968г. на ВС апелативният съд всестранно е обсъдил релевантните за определяне на справедливото обезщетение на всеки един от касаторите критерии, като са отчетени в пълна степен: възрастта на пострадалия; впечатленията на свидетелите от неговото обществено положение и съдържанието на конкретната връзка между починалия и съответния ищец; степента на родство; начина, по който смъртта на Ю. Д. се е отразила на наследниците му и жената, с която е живял. Въззивната инстанция е отразила в мотивите на съдебното решение изводите си за осъществяване на така изброените обстоятелства, като е преценила в пределите на въззивната жалба наведените с исковата молба и в отговора на същата доводи на страните и събраните доказателства. Горното се явява в съответствие със задължителната практика на ВКС – Решение № 94/28.03.2014г. на ВКС по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, IV гр.о., на която се позовават и касаторите.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2420/08.12.2015г. по гр.д. № 3067/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО,1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3416/20.05.2015г. по гр.д. № 9723/2014г. на СГС в частта за отхвърляне исковете на Б. Ю. Х., М. Ю. Х., С. Ю. Д. и М. М. А. срещу ЗД [фирма] за разликата над 80 000лв. до 150 000лв. по всеки иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: