О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 12.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1091 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. „За подпомагане на културата“, чрез адв. Н. А. Иглева-Г. против решение № 51/12.02.2016г.по в.т.д. № 651/2015г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 279/21.07.2015г. по т.д. № 351/2014г. на ОС- Ст.З., с което на осн. чл.13, ал.1, т.3, б „б“ ЗЮЛНЦ е прекратено поради противоречие със закона сдружението с нестопанска цел „С. „За подпомагане и култура“, [населено място], С. област, представлявано от председателя на УС И. И. З..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Апелативна прокуратура – П. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът е по иск с правно осн. чл.13 , ал.1, т.3, б.“б“ ЗЮЛНЦ. Констатирал е, че за същата осъществявана дейност – предоставяне на социална услуга– резидентен тип по отношение на деца без необходимия затова лиценз от Държавната агенция за закрила на детето, вече е бил воден иск за прекратяване на сдружението, който е бил прекратен поради преустановяване на дейността след завеждането му. Апелативният съд не е споделил доводите на касатора, изложени във въззивната жалба, че в обекта, стопанисван от сдружението се предоставя туристическа услуга, а не се осъществява забранена от закона дейност. П. е съобразил, че процесният обект е имал временна категоризация като туристически, която е отпаднала след 30.10.2013г. Преценил е данните от извършената проверка на ДАЗД за новия период, от която се установява, че в „пасиона“ живеят 10 деца на възраст от 10 до 16 години с постоянно местожителство в значително отдалечени териториално райони от процесния, въз основа на писмено съгласие на своите родители за времето от м.септември 2013г. до м.юни 2014г. / в рамките на една учебна година/. Въззивната инстанция е отнесла така установените факти към регистрирания предмет на дейност на сдружението и е заключила, че под формата на „туристическа услуга“ сдружението предоставя религиозно образование под форма, която противоречи на действащите към този момент чл.20 ЗНП / отм./ и чл.23 ППЗНП/ отм/. Законът позволява религиозно образование да се придобие в духовни училища, но те се откриват при определен разрешителен режим, който в разглеждания случай не е бил спазен. П. е приел освен това, че предоставената от касатора на настанените в обекта деца услуга е аналогична на регламентираната в чл.26,ал.2, т.7а ППЗСП, представляваща социална услуга от резидентен тип. За осъществяване на същата сдружението не е разполагало с необходимия според чл.18, ал.3 З. и чл.34, ал.1 ППЗЗДт / отм./ лиценз, издаван от ДАЗД. Поради което е бил направен извод за нарушаване от касатора чрез извършваната от него дейност в обекта на посочените норми. В резултат на изложеното апелативният съд е преценил, че искът за прекратяване на сдружението е основателен и е потвърдил първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси : „Допустимо ли е съдът да постанови своето решение без да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да излага в мотивите преценка на доказателствата, така както го задължава чл.12 ГПК? Може ли съдът да обоснове решението си по конкретен въпрос от предмета на делото с доказателства от друго дело, което се отнася за период далеч преди исковия ?“ и „Задължен ли е съдът при предявяване на иск с правно осн. чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ да го отхвърли поради преустановяване на противоречащата на закона и добрите нрави дейност? Необходимо ли е съда да се съобрази дали е прилагана процедурата по чл.13, ал.3 от ЗЮЛНЦ при повторно съдебно производство по иск с правно осн. чл.13, ал.1, т.3, б.“б“ ЗЮЛНЦ поради преустановяване на дейността? Каква е разликата между понятията „социална услуга резидентен тип в общност на деца“ и „туристическа услуга пансион“ ?“
По първата група въпроси касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, Решение № 283/14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 670/15.11.2010г. по гр.д. № 695/2009г. на ВКС, IV г.о. По втората група въпроси е въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса дали съдът следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства. При това е обсъдил изложените във въззивните жалби доводи за неправилна преценка или липса на такава от страна на първоинстанционния съд на обстоятелствата, имащи отношение към определяне осъществяваната от сдружението дейност като нарушаваща съответните нормативни изисквания : чл.30 от ЗНП / отм./ и чл.23 от ППЗНП / отм./, чл.18, ал.3 З.,х чл.43б, ал.1 ЗЗДт и чл.34, ал.1 ППЗЗДт / отм./. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че даденото от въззивния съд разрешение е при извод, че касаторът продължава да упражнява дейност, противоречаща на закона, а поставените въпроси във връзка с приложението на чл.13, ал.1 и ал.3 ЗЮЛНЦ са в хипотеза на неупражняване на такава дейност. Следователно така формулирани правните въпроси не представлява общо по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК основание за селектиране на касационната жалба. Д. на касатора, че е прекратил разглежданата дейност, представлява оплакване по правилността на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и предполага проверка на фактите чрез обсъждане на събраните доказателства. Дали конкретно извършваната от сдружението дейност представлява туристическа услуга или регламентирана от специалния закон социална услуга също е извод, основан на преценка на ангажираните доказателства и подвеждането им към хипотезиса на приложимата правна норма. Във фазата по селекция на касационната жалба ВКС не е компетентен да извършва проверка за обоснованост на фактическите изводи на въззивния съд съобразно събраните доказателства по делото.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 51/12.02.2016г.по в.т.д. № 651/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: