О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
[населено място], 15.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 822 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от С. Х. Х. в качеството му на [фирма] и Х. С. Х. срещу определение № 14/09.01.2017г. по в.т.д. № 512/2016г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за изменение на решение № 356/08.11.2016г. по в.т.д. № 512/16г.на ПАС в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който се уважи молбата по чл.248 ГПК.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба [фирма] оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по в.т.д. № 516/2016г. на ПАС е приключило с решение № 356/08.11.2016г., с което е обезсилено решение № 328/20.06.2016г. по т.д. № 92/2014г. на ОС-Смолян и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск. С молба по чл.248 ГПК частните жалбоподатели са поискали ПАС да се произнесе по сторените от тях разноски пред въззивната инстанция.
Горната установеност налага следните правни изводи:
Отговорността на страните за разноски в исковия процес има обективен характер и е обусловена от изхода на правния спор. На осн. чл.81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция като разпределя отговорността за разноски според правилата на чл.78 ГПК – в зависимост от уважаване, отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Цитираните правила по силата на чл.273 ГПК намират приложение и спрямо въззивното производство. Следователно, за да бъде решен въпросът за разпределение на отговорността за разноски, следва делото да е приключило с акт по същество на спора или с акт за прекратяване на производството по делото на съответната инстанция, без възможност за последваща висящност пред същата или предходна съдебна инстанция по същия правен спор. При тази функционална обусловеност на отговорността за съдебните разноски от крайния изход на правния спор в случаите на отмяна или обезсилване на съдебното решение от по-горната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на по-долната съдебна инстанция разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на делото с акта, който ще сложи край на спора. В хипотезата на въззивно решение връщане е възможно при обезсилване на първоинстанционното решение като въззивният съд в този случай не е решил правния спор с краен акт /по същество или за прекратяване на делото/ и не следва да присъжда сторените само за въззивното производство разноски.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение на ПАС следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14/09.01.2017г. по в.т.д. № 512/2016г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: