О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
[населено място], 28.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 17 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт Д. Б., против решение № 228/13.10.2016г. по в.т.д. № 204/2016г. на Апелативен съд-Велико Тръново в частта, с която:
1/ е обезсилено решение № 111/15.03.2016г. по т.д. № 51/2015г. на ОС-Велико Търново в частта, с която са уважени установителните искове за възнаградителна лихва и за наказателна лихва на касатора срещу К. К. А. / а именно за сумите: 3 093,46 лв. – възнаградителна лихва по „договор за банков кредит“ от 24.10.2007г. за периода 26.06.2010г.-25.11.2014г. и 5 283,59лв. – наказателна лихва по „договор за банков кредит“ от 24.10.2007г. за периода 26.06.2010г.-13.01.2015г., които суми са признати със заповед по чл.417 ГПК, която заповед е била отменена с влязло в сила определение в частта за незабавното изпълнение/ и е било прекратено производството по делото в тази част като е обезсилена заповед за изпълнение № 18/14.01.2015г. по ч.гр.д.№ 69/2015г. на РС-Велико Търново в частта, с която е разпоредено спрямо К. К. А. солидарно да плати с Й. П. А. сумата 8377,05лв. просрочена лихва за периода 26.06.2010г.-13.01.2015г.;
2/ е отменено решение № 111/15.03.2016г. по т.д. № 51/2015г. на ОС-Велико Търново в частта, с която е установено, че К. К. А. дължи на касатора сумата над 822,81лв. / до сумата от 15 060 лв. – непогасен остатък от главница по „договор за банков кредит“ от 24.10.2007г., „погасителен план“ към него; „договор за поръчителство“ от 24.10.2007г. и „анекс №1 към договора за предоставяне на банков кредит“ от 20.03.2009г., която сума е призната със заповед по чл.417 ГПК, която заповед е била отменена с влязло в сила определение в частта за незабавното изпълнение/ и в частта на присъдените разноски и вместо това е постановено друго решение за отхвърляне на установителния иск в тази отменена част / т.е. за сумата над 822,81 лв. до сумата от 15 060 лв.- непогасен остатък от главница/.
Ответникът по касацията К. К. А. в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационната жалба, както и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на ВКС при преценка допустимостта на така подадената касационна жалба констатира следното:
Съобразно исковата молба по т.д. № 51/2015г. на ОС-Велико Търново [фирма] е предявило за съдебно установяване по реда на чл.422 ГПК спорни между него и ответника К. К. А., материални права въз основа на договор за банков кредит и договор за поръчителство в общ размер на 31 062,74лв. , които ищецът е уточнил, че представляват: просрочена главница в размер на 16 055,80лв.; просрочена договорна лихва в размер на 14 946,94 лв. за периода 28.06.2010г.-13.01.2015г. и разноски за връчване на нотариална покана в размер на 60лв.
Видно от подаденото по ч.гр.д. № 69/2015г. по описа на РС-Велико Търново заявление от банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК по идентичен начин вземанията са били индивидуализирани в същото заявление и в извлечението от счетоводни книги, приложено към заявлението и представляващо документ по см. на чл.417, т.2 ГПК.
Със заповед № 18/14.01.2015г. по ч.гр.д. № 69/2015г. на РС-Велико Търново е разпоредено спрямо К. К. А. солидарно да заплати с Й. П. А. на касатора сумите : просрочена главница в размер на 16 055,80 лв.; просрочена лихва в размер на 14 946,94 лв. за периода 28.06.2010г.-13.01.2015г. и разноски за връчване на нотариална покана в размер на 60 лв.
В изисканата от първоинстанционния съд справка за задълженията по чл.366 ГПК банката е уточнила, че спорните задължения на ответника К. А. в качеството му на поръчител са : просрочена главница в размер на 16 055,80 лв.; просрочена договорна лихва в размер на 9 663,35 лв. за периода 28.06.2010г.-11.01.2015г. и наказателна лихва в размер на 5 283,59лв. за периода 28.06.2010г.-13.01.2015г. / сборът от двете лихви е в общ размер на 14 946,94лв./ и разноски за връчване на нотариална покана в размер на 60 лв.
С допълнителна искова молба ищецът е поискал допускане на изменение на предявените установителни искове като на осн. чл.214, ал.1 ГПК се премине към осъдителни искове за така посочените по-горе вземания, конкретизирани по основание и размер.
С първоинстанционното решение №111/15.03.2016г. по т.д. № 51/2015г. на ОС-Велико Търново :
1/ са били уважени исковете на банката против К. А. за приемане за установено, че последният дължи на ищеца сумите: 15 060 лв. – непогасен остатък от главница; 3093,46 лв.- възнаградителна лихва за периода 26.06.2010г.-25.11.2014 г. и 5 283,59 лв. – наказателна лихва за периода 28.06.2010г.-13.01.2015г.;
2/ е бил осъден К. А. да заплати на банката сумите: 15 060 лв.– непогасен остатък от главница; 3093,46лв.- възнаградителна лихва за периода 26.06.2010г.-25.11.2014г. и 5 283,59 лв. – наказателна лихва за периода 28.06.2010г.-13.01.2015г.;
3/ са били отхвърлени исковете на банката против К. А. за признаване за установено, че последният дължи на ищеца : непогасен остатък от главница за разликата над 15 060 лв. до 16 055,80 лв. и възнаградителна лихва за периода 26.06.2010г.-13.01.2015 за разликата над 3 093,46 лв. до 9 663,35 лв.;
4/ са били отхвърлени предявените от банката против К. А. искове за осъждане на К. А. да заплати на ищеца непогасен остатък от главница за разликата над 15 060 лв. до 16 055,80 лв. и възнаградителна лихва за периода 26.06.2010г.-13.01.2015 за разликата над 3 093,46 лв. до 9 663,35 лв.
Предвид така установеното настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
С постановените от ОС-Велико Търново и АС-Велико Търново съдебни решения като първа, респ. като въззивна инстанция, е налице произнасяне по: обективно кумулативно съединени установителни искове за сумите: 16 055,80лв. – претендирана като непогасен остатък от главница; 9 663,35лв. – претендирана като възнаградителна лихва и 5 283,59 лв. – претендирана като наказателна лихва, всички въз основа на договор за банков кредит и договор за поръчителство и по обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумите: 16 055,80лв. – претендирана като непогасен остатък от главница; 9 663,35лв. – претендирана като възнаградителна лихва и 5 283,59 лв. – претендирана като наказателна лихва.
На осн. чл.280, ал.2, т.1, пр.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв. – за търговски дела. Тъй като в настоящия случай е налице обективно кумулативно съединяване на искове, всеки един от които с цена под определения от закона минимум, то атакуваното с касационната жалба решение на АС-Велико Търново не подлежи на касационно обжалване.
Подадената касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изхода от спора в полза на ответника по касацията следва да се заплатят сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 1575 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт Д. Б., против решение № 228/13.10.2016г. по в.т.д. № 204/2016г. на Апелативен съд-Велико Тръново в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. К. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата от 1575 лв., представляваща сторените от последния съдебни разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: