5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
[населено място], 23.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Н. т. д.№ 2205 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. М. срещу решение №1151 от 15.05.2019г. по в.гр.д. №5124/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение от 25.06.2018г. по гр.д.№6683/2017г. на Софийски градски съд, ГО, І – 13 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Б. М. против ЗАД „Армеец”, [населено място], иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата 15 000 лева до претендирания размер от 40000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 04.12.2015г., ведно със законната лихва от 04.12.2015г., както и е отхвърлен предявеният иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП за разликата над 360 лева до пълния предявен размер от 531,96 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, без да са взети предвид действително претърпените от нея вреди. Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид интензитета и продължителността на болките и страданията на един човек на възраст над 85 години, както и установените лимити на застрахователните обезщетения.
Ответникът ЗАД „Армеец”, [населено място], поддържа, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая предявеният от И. Б. М. срещу ЗАД „Армеец“ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е в размер под 20 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол само в тази му част.
В частта по предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 40 000 лв., причинени от ПТП, настъпило на 04.12.2015г. в [населено място], въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие процесното ПТП възлиза на 15 000 лева. Съобразил е вида на претърпяната от нея травма – открито счупване на първата и втората фаланга на палеца на десния крак, разкъсване на сухожилието на дългия разгъвач на палеца, смазване на други части на глезена и стъпалото, отчел е причинените продължителни и интензивни болки и страдания за срок от 1,5 – 2 месеца, както и възрастта на пострадалата в момента на произшествието – 83 години, Съобразил е, че пръстите на десния крак са със запазена обща подвижност и че понастоящем ищцата се предвижва самостоятелно, въпреки изпитваните болки при студено време. Съобразил е също и икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир е приел и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия.
Касационната жалбоподателка е обосновала допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателката се позовава на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. Също поставя като значим въпроса за значението на лимитите на застрахователната отговорност към релевантния за определяне на обезщетението момент, като се позовава на противоречие с практиката на ВКС, формирана с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение по т.д.№207/2011г. на ВКС, II т.о., решение по т.д.№1398/2014г. на ВКС, II т.о., решение по т.д.№2595/2014г. на ВКС, II т.о. и други.
Поставеният въпрос относно приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, но не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС №4/23.12.1968г., в съответствие, с която е постановен атакуваният съдебен акт. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя са възприети видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат.
Съобразяването на критериите за размера на обезщетението е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие със задължителната практика на ВКС или да бъде противоречиво решаван от съдилищата. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по всеки конкретен спор, поради което определянето на размера на обезщетението не подлежи на уеднаквяване.
В случая при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил възрастта на пострадалата, вида на настъпилите телесни увреждания, преценил е продължителността на възстановителния период, както и периодът, в който болките са били с по – висок интензитет. Също така е изтъкнал, че е налице възстановяване, като понастоящем пострадалата се придвижва самостоятелно, макар и с помощта на помощно средство – бастун.
По въпроса за значението на лимитите на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за размера на обезщетението за неимуществени вреди е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия състав решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о. и други. Прието е, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да отчита, наред с всички други обстоятелства, и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; при прилагане на критерия по чл.52 от ЗЗД лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Обезщетението се определя съобразно действително претърпените неимуществени вреди, като лимитът на отговорността на застрахователя е само един от елементите за формиране на размера му, който следва да се отчете в съвкупност с всички останали критерии.
Решаващият съд е съобразил икономическите условия в страната към датата на настъпване на произшествието, следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 от ЗЗД със задължителната съдебна практика на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Б. М. срещу решение №1151 от 15.05.2019г. по в.гр.д. №5124/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 25.06.2018г. по гр.д.№6683/2017г. на Софийски градски съд, ГО, І – 13 състав, за отхвърляне на предявения от И. Б. М. против ЗАД „Армеец”, [населено място], иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 360 лева до пълния предявен размер от 531,96 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 04.12.2015г., ведно със законната лихва от 04.12.2015г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1151 от 15.05.2019г. по в.гр.д. №5124/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Б. М., [ЕГН], с адрес [населено място], кв. Драгалевци, [улица] , да заплати на ЗАД „Армеец“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева /сто лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.