2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
Гр.София, 20.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3438 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 399/14.07.2015 г., постановено по ч.т.д. № 1367/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на [фирма] –гр. П. срещу определение № 62/4.02.2015 г. по в.ч.д. № 761/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С това определение въззивния състав по реда на чл. 396, ал. 1, след отмяна на допуснато обезпечение на иска, е оставил без уважение молбата на [фирма] за обезпечение на предявения срещу [фирма] – [населено място] иск за сумата 48 372,62 лв. чрез налагане на запор върху движими вещи.
Частна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] –гр. П. частна касационна жалба срещу въззивно определение, ВКС, ІІ т.о. е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определението е правилно.
Обжалваният съдебен акт на въззивния съд не е от категорията на съдебните актове, за което е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Съгласно императивната разпоредба на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК съдебният акт на въззивния съд, постановен в обезпечително производство, подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК само в хипотеза, когато обезпечението е допуснато за първи път във въззивното производство. Според нормата на чл. 396, ал. 1 ГПК определението, с което първоинстанционният съд се произнася по искането за допускане на обезпечение по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК или по реда на чл. 390 ГПК, не подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС. Извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК производството по молба за допускане на обезпечение е двуинстанционно и с постановяване на въззивния съдебен акт инстанционният контрол е изчерпан. Обстоятелството, че въззвния съд е отменил наложената обезпечителна мярка, не променя двуинстанционния характер на обезпечителното производство.
По тези съображения обжалваното определение на ВКС следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 399/14.07.2015 г., постановено по ч.т.д. № 1367/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.