О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
[населено място], 22.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1425 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от В. Р. К., П. Х. К. и Р. Х. К., всички чрез адв. Й. Д. против определение № 628 /21.02.2017г. по в.гр.д. № 2768/2016 г. на САС, ТО, 10 състав, с което е отхвърлена молбата им от 29.12.2016г. за изменение на постановеното въззивно решение по делото в частта, в която са осъдени да заплатят на ответника, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, направените пред въззивна инстанция разноски в размер общо на 8190лв. и молбата им от 05.01.2017г. да се присъди на техния процесуален представител адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който се присъдят разноски в целия поискан размер за въззивна инстанция по реда на чл.38, ал.2 ЗА и да се отмени въззивното решение в частта на присъдените в полза на Н. разноски.
Ответникът по частната жалба – Сдружение „НББАЗ“ в писмения си отговор оспорва основателността на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Производството по в.гр.д. № 2768/2016г. на САС е приключило с решение № 2182/18.11.2016г., с което след частична отмяна на решение № 2328/22.03.2016 г. по гр.д. № 3298/2015г. на СГС са уважени исковете с правно осн. чл.284, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 КЗ /отм./ против Сдружение „НББАЗ“ на П. Х. К. за разликата над 50 000лв. до 100 000лв. и на Р. Х. К. за разликата над 50 000лв. до 100 000лв. и частично е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно осн. чл.284, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 КЗ /отм./ против Сдружение „НББАЗ“ на В. Р. К. за разликата над 100 000лв. до 200 000лв.; на П. Х. К. за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. и на Р. Х. К. за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. По отношение на разноските във въззивната инстанция САС е осъдил В. Р. К. да заплати на ответника сумата от 3530 лв., П. Х. К. сумата от 2330 лв. и Р. Х. К. сумата от 2330 лв. Приел е, че ответникът не дължи на ищците разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от въззивната им жалба, тъй като не са налице условия по чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗА.
Частните жалбоподатели са представлявани пред въззивния съд от адв. Й. Д.. В последното по делото пред САС съдебно заседание пълномощникът е поискал присъждане на разноски за адв.възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА и е представил списък на разноските в общ размер за всички ищци от 9090 лв. Пълномощникът на Н. е оспорил дължимостта им като е противопоставил възражение за липса на основание за присъждането им, тъй като бюрото е било готово да извърши плащане в полза на наследниците въз основа на частично влязлото в сила решение на СГС, но правоимащите на са посочили банкови сметки. Пред първоинстанционния съд е бил представен договор за правна защита и съдействие сключен от ищците и адв.Д., в който като основание за дължимото възнаграждение е посочен чл.38, ал.2 ЗА.
С молба вх. № 2683/16.02.2017г. по чл.248 ГПК частните жалбоподатели са поискали от въззивния съд да допълни постановеното от него решение в частта за разноските пред САС като излагат доводи, че съдебните разноски на Н. се реимбурсират изцяло от чуждия застраховател, поради което не се дължат от насрещната страна в процеса. Разноските за упълномощения от тях адвокат се определят в договора за правна помощ и последващо осъществили се факти /присъдени обезщетения в процеса срещу Н./ не могат да се съобразяват.
Горната установеност налага следните правни изводи:
На осн. чл.78, ал.3 ГПК Н., явяващо се въззиваема страна по въззивната жалба на В. К., П. К. и Р. К., има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба. Последните се възлагат от закона в тежест на въззивника, който с неоснователната си въззивна жалба е причинил намаляване имущественото на въззиваемата страна, поради извършването на тези разноски за организиране на защита срещу посочената жалба.
В полза на процесуалния представител на частните жалбоподатели П. К. и Р. К. се дължи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба, а именно върху материален интерес от общо 100 000 лв. или в размер на 3530 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единственото възражение на процесуалния представител на Н. в последното по делото съдебно заседание пред САС е с оглед възпрепятстване от страна на самите частни жалбоподатели на възможността да получат плащане от страна на ответника въз основа на влязлата в сила част от решението на СГС , а именно също за 100 000лв. Доказателства от страна на възразилата страна, че е поканила правоимащите да посочат своя банкова сметка, по която да се извърши превод на дължимите суми не са ангажирани.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 628 /21.02.2017г. по в.гр.д. № 2768/2016 г. на САС, ТО, 10 състав в частта, с която е отхвърлена молбата от 05.01.2017г. на П. Х. К. и Р. Х. К., на осн. чл.248 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на осн. чл.248 ГПК Сдружение „НББАЗ“ да заплати на адвокат Й. Д. сумата в размер на 3530 лв. – възнаграждение за въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 628 /21.02.2017г. по в.гр.д. № 2768/2016 г. на САС, ТО, 10 състав в частта, с която е отхвърлена молбата от 29.12.2016г. на В. Р. К., П. Х. К. и Р. Х. К. за изменение на решение № 2182/18.11.2016г. по в.гр.д. № 2768/2016 г. на САС, ТО, 10 състав в частта, в която са осъдени да заплатят на Сдружение „НББАЗ“, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, направените пред въззивна инстанция разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: