О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
гр. София, 30.11.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 758 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. П., чрез своята майка и законен представител С. П. П., представлявана от адв. Я. Д. срещу решение № 2480/15.12.2015г. по гр.д. № 3780/2015г. на Софийски апелативен съд , 8 с., което е потвърдено решение № 4101/11.06.2015г. по гр.д. № 14570/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторката против ЗАД [фирма] за заплащане на сумата над 5000 лв. до 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн.чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Касаторката поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията ЗАД [фирма] е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че в резултат на ПТП, виновно причинено от В. В., касаторката е претърпяла травматични увреждания. Виновният водач е имал качеството на застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със застрахователното дружество-ответник. Апелативният съд е обсъдил вида на уврежданията, интензитетът на причинените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, пълното възстановяване без изглед за бъдещи усложнения, социално-икономическата обстановка към датата на процесното събитие – 2010г. САС е намерил, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. Отчетено е било съпричиняване на вредоносния резултат – с оглед на възрастта на пострадалата към датата на инцидента 4 г. е следвало да бъде използвана обезопасителна система, което не е било сторено. Поради което окончателното обезщетение е било определено в размер на 5 000лв.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя правните въпроси :1/ Кои обстоятелства следва да преценява съдът при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди? 2/ Достатъчно ли е решаващият орган формално да посочи в решението, че отчита обстоятелствата относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД без реално да прецени тежестта на всяко от тях? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при твръдение за противоречие на въззивното решение по двата въпроса със задължителна съдебна практика – ПП № 4/1968г. на ВС.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Настоящият състав намира че и двата поставени въпроса са от значение за решението по конкретния спор и произнасянето по тях е обусловило решаващата воля на въззивния съд. Не е налице посочената от касаторката допълнителна предпоставка за достъп до касационно обжалване.
Съобразно ПП № 4/1968г. на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като напр.: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Не е достатъчно в мотивите на решенията да се посочи, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без да се изтъкнат обстоятелствата, които обосновават присъдения размер.
В съответствие с горните задължителни указания въззивната инстанция е обсъдила всички конкретни обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия размер на обезщетение, в т.ч. и характера и интензитета на претърпените болки и страдания /въведени с исковата молба, за които се претендира обезщетение, сред които няма направен довод за психическа травма от настъпила смърт на друго лице при същото ПТП/. Същевременно е отчетено значението на всяко едно от тези обстоятелства за преценка на крайния справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
Разноски не са поискани от ответника и не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2480/15.12.2015г. по гр.д. № 3780/2015г. на Софийски апелативен съд , 8 с.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: