4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
Гр.София, 16.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2791 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 929/07.05.15г., постановено по т.д.№ 167/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1406/02.09.14г. по т.д.№ 2148/13г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против Столична община искове за заплащане на сумата от 117738,35 лв., представляваща цена за доплащане за изминатите километри общ пробег за 2008г. по автобусна линия № 54 по транспортната схема на СО съгласно договор № РД-56-1080/24.10.07г., както и сумата от 30276 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 12.10.10г. до датата на предявяване на иска.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът Столична община оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 24.10.07г., след проведен конкурс по Наредба № 2/15.03.02г. на министъра на транспорта и съобщенията, между страните е сключен договор за осъществяване на обществени превози на пътници по основна градска автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община срещу възнаграждение в размер на 2,88 лв. (без ДДС) на километър пробег. Изпълнението на договора е започнало на 19.11.07г., като за календарната 2008г. Столична община е заплатила възнаграждение за осъществените километри пробег в размер на уговорената в чл.5, ал.1 цена по договора – по 2,88 лв./км. (без ДДС). Исковата претенция е предявена за заплащане на разликата между така заплатената цена за превоз и цена, определена в размер на 3,24 лв./км. (без ДДС) съобразно с инфлационния индекс за 2007г. от 12,5 % според уговорката в чл.5, ал.1 от договора. Въззивният съд е изложил съображения, че уговорената промяна в цената в чл.5, ал.1 от договора съобразно размер на годишната инфлация настъпва автоматично без да се изисква отделно и изрично съвпадение на волеизявления на страните. Тълкувайки клаузите на договора решаващият състав е счел, че клаузата на договора за промяна на цената е основана на обективни изменения в икономическите и пазарните условия, настъпили в „предходната календарна година”, поради което съобразно с момента на сключване на договора – 24.10.07г. волята на страните е изпълнението на договора да започне при първоначално уговорената цена, а промяната да стане допустима след изтичането на календарната 2008г. или от началото на 2009г. Предвид на обстоятелството, че договорът е сключен през месец октомври 2007г. при предлагането на цената от изпълнителя, спечелил конкурса, е можело да се съобразят икономическите условия през 2007г., включително и инфлационните процеси, тъй като и уговорката е въвеждането в експлоатация на линиите да се осъществи в срок от 180 дни, т.е. изпълнението е можело да започне през 2008г. С оглед на даденото тълкуване на договора въззивният съд е приел, че от започване на изпълнението на договора и през цялата 2008г. възложителят е длъжен да заплаща възнаграждение в размер на 2,88 лв./км. пробег без ДДС, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за доплащане на цената за извършените превози.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпроса: Има ли право ищецът да претендира завишаване на цената за 2008г. по договор № РД-56-1080/24.10.07г., като на основание чл.5, ал.1, т.1 от същия се позове на инфлацията, отчетена за предходната 2007г., при положение, че договорът се изпълнява от 19.11.07г.? Приложено е решение № 269/14.02.14г. по т.д.№ 1753/13г. на САС, в което по спор между същите страни е тълкувана клауза с аналогично съдържание по друг договор за извършени превози по друга линия на обществения транспорт. В това решение е прието, че цената за възнаграждение за 2008г. следва да бъде индексирана с размер на годишната инфлация за 2007г.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. В. от касатора въпрос изисква тълкуване на конкретна клауза от договора и следователно проверка за правилността на обжалваното решение без същата да налага произнасяне по правен въпрос. Действително в приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение на САС е дадено друго тълкуване на договорна клауза, която би могла да се приеме, че е с аналогично съдържание, но независимо от това липсва произнасяне по правен въпрос, което да се съпостави с въпроса, коментиран в атакуваното въззивно решение, за да се обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Всички заявени от касатора основания за отмяна на въззивното решение представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 929/07.05.15г., постановено по т.д.№ 167/15г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: