О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
[населено място],11.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Н. ч. т. д. №2879 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. С., срещу разпореждане №1177 от 13.09.2018г. по ч.в.т.д.№571/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, за връщане на подадената от него частна жалба вх.№7186/11.12.2017г. срещу постановеното по делото определение №694/21.11.2017г.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане като нищожно и недопустимо. Поддържа, че съдът неправилно е определил датата, на която е изтекъл срокът за изпълнение на указанията му. Твърди, че срокът е изтекъл на 10.09.2017г., защото 08.09.2017г. е бил неприсъствен ден. Счита,че няма пречка повторно да се иска освобождаване от държавна такса.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за нищожност и недопустимост на обжалваното разпореждане. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Всички тези пороци могат да засегнат и определението, и разпореждането, като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган. В случая не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното разпореждане – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл.286 ал.1 от ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262 ал.2 от ГПК във връзка с чл.275 ал.2 от ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично, което разрешение е приложимо и по частните жалби срещу прекратителните определения на въззивния съд.
Обжалваното разпореждане е и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.262 от ГПК, вр. чл.275 от ГПК да следи за редовността на частната жалба, подадена срещу неговия акт.
Разгледано по същество постановеното от Варненски апелативен съд разпореждане за връщане на частна жалба вх.№7186/11.12.2017г. срещу определение №694/21.11.2017г. по ч.в.т.д.№571/2017г. е правилно. С определение от 21.11.2017г. е прекратено производството по ч.в.т.д.№571/2017г. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№7186/11.12.2017г. от С. И. С.. С разпореждане от 12.12.2017г. съдията – докладчик е оставил без движение частната жалба, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи препис от частната жалба за връчването й на ответната страна, както и държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 19.01.2018г., чрез неговия пълномощник С. С..
С молба от 30.01.2018г. частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса. С разпореждане от 06.02.2018г. въззивният съд е дал възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи актуална декларация по смисъла на чл.83 ал.2 от ГПК, както и доказателства за имущественото си състояние, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към невъзможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавната такса в размер на 15 лева. Съобщение за тези указания е връчено на жалбоподателя на 21.03.2018г.
В определения му едноседмичен срок жалбоподателят не е представил декларация и доказателства за имущественото си състояние, поради което с определение от 11.04.2018г. въззивният съд е оставил без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса. Това определение е потвърдено с определение от 26.06.2018г. по ч.т.д.№1640/2018г. на ВКС, ТК.
С разпореждане от 04.07.2018г. на жалбоподателя С. С. отново е дадена възможност в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. Съобщение за тези указания е връчено на жалбоподателя на 13.07.2018г., като в определения едноседмичен срок, който е спрял да тече през време на съдебната ваканция съгласно разпоредбата на чл.61 ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.86/2017г./, жалбоподателят не е представил доказателства за внасянето на дължимата такса. На 23.07.2018г. същият е подал молба предвид спирането на срока да му бъде дадена възможност да изложи допълнителни основания за въззивно обжалване и да направи допълнителни доказателствени искания.
С разпореждане от 13.09.2018г. по ч.в.т.д.№571/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, съдията докладчик е върнал частната жалба. Макар и основателни доводите на частния жалбоподател, че срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 10.09.2018г., а не на 07.09.2018г., както е приел съдът, те не променят извода, че разпореждането за връщане на частната жалба е правилно. И към 10.09.2018г. частният жалбоподател не е отстранил нередовностите на подадената от него частна жалба, като не е внесъл дължимата държавна такса в размер на 15 лева, поради което жалбата правилно е била върната с обжалваното разпореждане от 13.09.2018г.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че съдът не е разгледал молбата му за предоставяне на възможност за допълнителни доказателства по молбата за освобождаване от държавна такса. Молбата на С. С. за освобождаване от държавна такса е разгледана от състава на Варненски апелативен съд и той се е произнесъл по същата с определение от 11.04.2018г., което е влязло в сила. От друга страна в подадената от 23.07.2018г. молба на жалбоподателя е заявено неговото намерение да направи допълнителни доказателствени искания във връзка с подадената частна жалба, а не във връзка с разгледаната от съда молба по чл.83 ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане №1177 от 13.09.2018г. по ч.в.т.д.№571/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1177 от 13.09.2018г. по ч.в.т.д.№571/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.