4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№308
[населено място],04.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №852 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. В. В. срещу определение №326/26.01.2018г. по ч.т.д. №5372/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение №3207/16.05.2017г. по т.д.№5295/2014г. на СГС, ТО, 20 ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по т.д.№5295/2014г. на СГС, ТО, 20 ти състав решение, в частта му относно разноските, като неоснователно.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поставя като обуславящи следните процесуалноправни въпроси: 1. Задължен ли е служебно съдът да проверява за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/? 2. Какви са предпоставките на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение? 3.Липсата на договор за правна помощ, въпреки, че е оказана безплатна такава, пречка ли е за присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №505/22.12.2017г. по ч.гр.д.№4887/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Ответникът по частната касационна жалба „ЦАПК – ПРОГРЕС“ ООД, [населено място], не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С решение №429/27.02.2017г. по т.д.№5295/2014г. СГС, ТО, 20 ти състав, е осъдил „ЦАПК -Прогрес“ ООД, да заплати на С. В. В. на основание чл.125 ал.3 вр. ал.1 т.1 пр.1 от ТЗ сумата 92 858, 85 лева, представляваща стойността на ликвидационния дял на починалия съдружник Л. С. В., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба -24.07.2014г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2375,20 лева. Видно от мотивите на решението съдът е приел, че в полза на процесуалния представител на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, тъй като не се установява да е уговорено осъществяването на правна помощ за защита по увеличената претенция при условията на чл.38 от ЗА.
С молба от 15.03.2017г. ищецът е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по увеличения размер на предявения иск.
С определение от 16.05.3017г. по т.д. №5295/2014г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането за изменение на решение №429/27.02.2017г. по същото дело, в частта му относно разноските, като неоснователно. Съдът е посочил, че страните са договорили осъществяването на защита срещу първоначално уговорено възнаграждение, като не са представени доказателства за допълнително изменение на така сключения договор.
С определение №326/26.01.2018г. по ч.т.д. №5372/2017г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №3207/16.05.2017г. по т.д.№5295/2014г. на СГС, ТО, 20 ти състав. В мотивите си съдът е посочил, че в представеното по делото пълномощно липсват данни, че при увеличаване на иска на повереника ще се дължи допълнително адвокатско възнаграждение, а още по- малко, че предоставената правна помощ след изменението на иска ще е безплатна. Поради това е посочил,че ангажираността на адвоката безвъзмездно да проведе възложения му мандат за процесуално представителство следва да бъде договорена изрично.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Първият формулиран от частния жалбоподател в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е изразил становище,че съдът проверява наличието на основание за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 от ЗА. Третият въпрос в изложението също не е обуславящ за извода на съда за липса на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, доколкото той не съответства на обстоятелствата по конкретното дело. В случая липсва договор за правна помощ, но в представеното адвокатско пълномощно е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение.
Вторият поставен от касатора правен въпрос отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд е обсъждал какви са предпоставките на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение. Не е установено обаче наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С посочените от касатора определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №505/22.12.2017г. по ч.гр.д.№4887/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., е прието, че достатъчно за уважаване на искането по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36 ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Разрешенията, дадените с цитираните от касатора определения, касаят случаите, в които по делото изобщо няма договорен между страната и пълномощника й размер на възнаграждението. В случая в представеното в първоинстанционното производство адвокатско пълномощно от 15.07.2014г. ищецът С. В. и адвокат М. Ел- Т. са удостоверили, че е уговорено и получено възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство в размер на 2560 лева, като то е определено само върху стойността на частичната искова претенция на ищеца към датата на предявяване на иска. Независимо от това, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е съобразен само с първоначалния размер на предявения частичен иск, налице е уговорено и заплатено по делото адвокатско възнаграждение. Именно тази особеност е отчел въззивният съд в своето определение, посочвайки, че ангажираността на адвоката безвъзмездно да проведе възложения му мандат за процесуално представителство следва да бъде договорена изрично. От значение за изхода на производството е преценката дали при уговорено възнаграждение по първоначалния размер на предявения частичен иск може да се уговаря предоставяне на безплатна помощ във връзка с увеличения в хода на производството размер на иска. Цитираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК определения на ВКС не дават разрешение на този въпрос, поради което не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №326/26.01.2018г. по ч.т.д. №5372/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.