О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр.София, 23.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1223 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от адв. П. К., пълномощник на И. А. И., срещу решение № 2500/29.10.2018г. по гр.д.№ 169/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на адв.К., пълномощник на И. А. И., срещу определение от 09.11.2017г. по гр.д. № 14937/2014 г. на САС за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Изразено е становище, че неправилно са определени от първоинстанционния съд, респ. от въззивната инстанция, дължимият адвокатски хонорар на осн. чл.38, ал.2 ЗА предвид уважената част от иска и дължимите на ответника по иска разноски съобразно отхвърлената част от претенцията, както и не е приложен правилно чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не изразява становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима –подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваната част от решението на САС, имаща характер на определение по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК, е била оставена без уважение частна жалба на адв.К. срещу определение на СГС по чл.248 ГПК за отхвърляне на молбата й за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените и на двете страни разноски.
С оглед на така изложеното се налага извод, че настоящата частна жалба е с правно осн. чл.274, ал.3 ГПК и следва да отговаря на изискванията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да бъде допусната до касационно обжалване. В случая липсват формулирани изрично от частния касатор правни въпроси със съдържание, отговарящо на общото условие по чл.280, ал.1 ГПК, а така също не се сочи и допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. След извършена от съда служебна проверка се констатира, че
не са налице основания за допускане на касационно обжалване с оглед евентуална нищожност или недопустимост на обжалваното определение. Частният касатор не обосновава довод и не прави искане за прилагане на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Всички изложени оплаквания насочват към излагане на касационни основания за отмяна на въззивния акт, които не могат да бъдат проверени във фазата по чл.288 ГПК и които не покриват приетите от съдебната практика критерии за „очевидна неправилност”.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2500/29.10.2018г. по гр.д.№ 169/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на адв.К., като пълномощник на И. А. И., срещу определение от 09.11.2017г. по гр.д. № 14937/2014 г. на САС за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: