6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София, 22.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 321 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ФМ СОЛ” ЕООД, [населено място] срещу решение № 2280/07.11.2017г., постановено по т.д.№ 2938/2017г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 577/24.03.2017г. по т.д.№ 750/2014г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Електроенергиен системен оператор”ЕАД иск за заплащане на сумата от 92133,24 лв. на основание чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор е производител на електрическа енергия като притежател на фотоволтаична централа, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България”АД и има сключен договор за изкупуване на електрическата енергия от 30.01.2012г. Ответникът „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, като притежател на лицензии за пренос на електрическа енергия и за управление на електроенергийната система, е давал разпореждания на „ЧЕЗ Разпределение България”АД за ограничаване на ФвЕЦ, присъединени към неговата мрежа. На конкретни дати пред исковия период от 25.04.2013г. до 09.04.2014г. е имало ограничения в производството на електрическа енергия, които се дължат на възникнала необходимост от баланс на системата за електрическа енергия – 40 % за 2013г. и 60 % за 2014г. Ограниченията са налагани с оперативни разпореждания на директора и на заместник – директора на Централното диспечерско управление и са публикувани на сайта на ответника, както и са отразени в оперативен дневник. На база на изслушаното по делото заключение на техническа експертиза въззивният съд е установил, че при свръхпроизводство през 2013г. първо са разтоварени от енергийната система кондензационните централи (ТЕЦ), след това ТЕЦ и топлофикациите, на следващ етап АЕЦ и последно възобновяемите източници на електрическа енергия, като всички централи са били разтоварени до техническия минимум. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че ответникът разполага с право да ограничи производството на електрическа енергия съгласно чл.73, ал.1, т.7 във връзка с чл.74, ал.1 ЗЕ /изм.ДВ бр.54/2012г./ във връзка с чл.24, ал.1, т.3 от Наредба № 10/09.06.2014г. за реда на въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване и ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ. Основанието за временно ограничаване на производството на електрическа енергия до 48 часа е „при невъзможност за поддържане баланса на електроенергийната система и възникване на отклонение от междусистемните графици за обмен със съседни оператори над допустимите граници, указани в правилата по чл.83, ал.1, т.4 (ЗЕ) и в правилата на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия)”. Налаганите ограничения са съобразно прогноза за производство на ФвЕЦ и ВяЕЦ, съпоставена с прогноза за потреблението на електрическа енергия. Спазена е поредността на ограничаване на производството на отделните видове ел.централи, като на всички са били наложени ограничения. На това основание е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение в размер на пропуснати ползи от непроизведена и неизкупена електрическа енергия. Въззивният съд не е обсъждал твърденията за противоречие на първоинстанционното решение и вътрешните нормативни актове с Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници поради липсата на конкретика в какво точно се състои противоречието.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два правни въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос: „Допустимо ли е „Електроенергиен системен оператор”ЕАД да упражнява правомощията си по чл.73, ал.1, т.7 ЗЕ без да е настъпила невъзможност за поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната система или възникване на отклонение от междусистемните графици за обмен със съседни оператори над допустимите граници, указани в правилата по чл.83, ал.1, т.4 и в правилата на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия) и ако това е недопустимо, задължен ли е тогава „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, като оператор на електропреносната мрежа, да доказва пред производителите, потребителите и контролните органи, че разпорежданията му за временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, без предварително уведомяване на производителите, действително се дължат на настъпването на условията, установени в нормата на чл.73, ал.1, т.7 ЗЕ?”, е въведен на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се основава на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, която според него предвижда приоритетен и гарантиран достъп до мрежата на произведената от възобновяеми източници електрическа енергия и въвежда задължение на държавите – членки да гарантират предприемането на подходящи експлоатационни мерки по отношение на мрежите и на пазара с цел да се ограничи до минимум намаляването на електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Касаторът е посочил, че за изпълнение на директивата националният законодател е създал специални правила, цитирани в изложението, но ограничаването на производството на фотоволтаичните централи представлявало пряко нарушение на директивата. При коректно посочената от касатора нормативна база е изведен извод, че по делото няма доказателства, че „ЕСО”ЕАД е спазило нормативните изисквания, както и че, ако е допустимо законовите условия да не се спазват, то би се признало право на „ЕСО”ЕАД свободно и произволно да регулира производството и търговията с електрическа енергия.
Според т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случая поставеният въпрос възпроизвежда нормата на 73, ал.1, т.7 ЗЕ, в която са изброени условията, при които е допустимо ограничаване на производството на електрическа енергия, поради което отговорът на въпроса е точно изведен от касатора. Законовото правило е ясно и непротиворечиво. Втората част на въпроса относно това дали е въведено задължение на „ЕСО”ЕАД да доказва, че разпорежданията му за ограничаване на производството действително се дължат на настъпването на условията по чл.73, ал.1, т.7 ЗЕ, не е основан на липса на правна разпоредба, с цел отстраняване на непълнота на акта, включително и необходимост от съобразяване на националното право с Директива 2009/ 28/ЕО. Въпросът за наличието на предпоставките за ограничаване на производството на електрическа енергия е фактически и доказателствената тежест се разпределя според процесуалните правила. От друга страна, въззивният съд изрично е констатирал поредността, в която е предприето ограничаването на производството, като последно такова е наложено съгласно нормативната база на ФвЕЦ и ВяЕЦ. На посочените производители не е отказана защитата, гарантирана от директивата, както и не признало право на „ЕСО”ЕАД свободно и произволно да регулира производството и търговията с електрическа енергия. По изложените съображения не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Вторият въпрос: „Може ли съдът да основава решението си единствено на устно изразено експертно мнение, дадено от вещо лице в съдебно заседание, което не е подкрепено от някакви доказателства по делото, в т.ч. с конкретни данни от писменото експертно заключение на същото вещо лице?”, е въведен на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд не е ценил заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото съгласно чл.202 ГПК, а е възприел дадените обяснения от експерта в съдебно заседание, които представлявали свидетелски показания.
По приложението на процесуалната норма на чл.202 ГПК е налице практика на ВКС, включително и цитираната от касатора в изложението, което обстоятелство изключва обсъждане на основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос предпоставя, че заключението е представено устно в открито съдебно заседание и обясненията на вещото лице не кореспондират с писмения текст на експертизата. Това твърдение не съответства на данните по делото. Действително в открито съдебно заседание вещото лице е дало подробни разяснения относно функционирането на електроенергийната система, като с оглед на зададените му въпроси е обяснило показателите, посочени в таблици – приложение към заключението относно отчетни и прогнозни показатели за производство на електрическа енергия. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице излага устно заключението си, а страните могат да задават въпроси за изясняването му. В този смисъл въззивният съд се е основал на депозираното заключение, а не на свидетелски показания. Обсъждането на заключението по реда на чл.202 ГПК е част от решаващата дейност на съда, като в случая касаторът не е посочил други доказателства по делото, които според него да опровергават изводите на експерта. По тези съображения настоящият състав не констатира несъответствие между въззивното решение и практиката на ВКС.
Касаторът е заявил и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, обвързано с довода за нарушение на нормата на чл.73, ал.1, т.7 ЗЕ и правилата за депозиране и обсъждане на заключението на вещото лице.
Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принцип на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива някой от изброените по – горе пороци, както и доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят поставените по реда на чл.280, ал.1 ГПК правни въпроси, по които съставът на ВКС се произнесе.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2280/07.11.2017г., постановено по т.д.№ 2938/2017г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „ФМ СОЛ” ЕООД, [населено място], [улица], ет.2, офис № 6, адв.Е. О., да заплати на „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, [населено място], [улица] сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.