О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
[населено място], 17.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3144 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Н. Т. С. против определение от 27.09.2017г. по гр.д. № 2944/2017г. на САС , ГО, II с-в в частта, с която е върната като просрочена въззивна жалба вх. № 168452/30.12.2016г., подадена от Н. С. срещу решение № 7879/28.10.2016г. по гр.д. № 3310/2015г. на СГС, ГК, I-18 с-в.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Частният жалбоподател счита, че върнатата въззивна жалба представлява уточнение на подадена на 16.11.2016г. от него въззивна жалба в срока за обжалване на решението на СГС, като изрично е получил указания от администриращия съд за тези уточнения и му е бил даден срок за изпълнение. Въззивната жалба от особения представител е била подадена след въззивната жалба от 16.11.2016г., а именно на 18.11.2016г. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по върнатата въззивна жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба се установява следното:
В производството по гр.д. № 3310/2015г. пред СГС Н. С. в качеството си на ответник е бил представляван от особен представител, назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК. По делото е било постановено решение №7879/28.10.2016г., което е било съобщено на особения представител на страната на 07.11.2016г., т.е. срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 21.11.2016г.
На 16.11.2016г., т.е. в срока за обжалване, Н. С., чрез упълномощения от него процесуален представител адв.Т.М. / с приложено пълномощно към молбата/, е подал молба до СГС. В същата е направил изявление, че е узнал за постановеното първоинстанционно решение и иска за начало на срока за въззивно обжалване да бъде приет моментът на получаване на препис от решението на СГС от упълномощения адвокат, в условията на евентуалност – моли да бъде отменено решението на СГС като незаконосъобразно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила.
С разпореждане от 17.11.2016г. администриращият съд е приел, че молба вх. № 147411/16.11.2016г. представлява въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, която е подадена в срок. Указал е на въззивника в 14дневен срок да посочи конкретни възражения срещу решението и да представи доказателства за внесена по сметка на САС държавна такса в размер на 5494,83 лв. Съобщение с горните указания е било редовно връчено на Н. С. на 21.12.2016г. В дадения срок на 30.12.2016г. Н. С., чрез адв.Т.М. е подал въззивна жалба, в която излага оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. На 03.01.2017г., отново в срока за изпълнение на указанията на СГС, настоящият частен жалбоподател е представил и доказателства за внесена по сметка на САС на държавна такса за въззивно обжалване.
На 18.11.2016г. пред СГС е била депозирана втора по време въззивна жалба от Н. С., чрез неговия особен представител адв.Л.П..
Всички въззивни жалби, ведно с гр.д. № 3310/2015г. на СГС, ГО,1-18 с., са били изпратени на САС и по тях е било образувано производството по в.гр.д. № 2944/2017г.
С обжалваното определение решаващият състав на САС е приел, че подадената от адв.П. въззивна жалба от 18.11.2017г. в качеството му на особен представител на Н. С. е редовна и е в срок, а въззивната жалба подадена от адв.М. на 30.12.2016г. е извън преклузивния срок, поради което е върнал последната.
Съобразно така установеното се налагат следните правни изводи:
В производството по гр.д. № 3310/2015г. на СГС при условията на чл.47, ал.6 ГПК ответникът по това дело Н. С. е бил надлежно представляван от назначения особен представител адв.П. до момента на подаване на молба от 16.11.2016г. от договорния представител на същата страна – адв. М.. И. на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК има за цел да обезпечи реалното осъществяване на правото на защита на ответника, който не може да бъде открит на последните регистрирани от него настоящ и постоянен адрес, а така също и правото на защита на ищеца, който има интерес от продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от него искова молба. Условията, при които се назначава особен представител – чл.47 ГПК, налагат извод, че същият е надлежен процесуален представител на ответника, докато последният не бъде открит и редовно уведомен за висящия срещу него исков процес. В случая Н. С. изрично с молба от 16.11.2016г. е уведомил съда, че е известен за производството по гр.д. № 3310/2015г. на СГС и че е упълномощил адвокат за процесуално представителство от този момент. Следователно извършените до подаване на посочената молба на 16.11.2016г. от и спрямо Н. С. процесуални действия чрез неговия особен представител адв.П. са редовно осъществени. След тази дата отпада учреденото с акт на съда по назначаване на особен представител процесуално представителство на адв.Л.П.. Валидно извършени от Н. С. след 16.11.2016г. са само извършените лично от него или от договорния му представител адв.М. процесуални действия.
Следователно съобразно обективираното в молба от 16.11.2016г. изявление на страната, че оспорва първоинстанционното решение и моли то да бъде отменено, следва последната да се приеме за въззивна жалба срещу решение № 7879/28.10.2016г. по гр.д. № 3310/2015г. на СГС, ГК, I-18 с-в. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване. По съществото си представлява бланкетна въззивна жалба, след като въззивникът по нея не сочи конкретни оплаквания на осн. чл.260, т.3 ГПК. Тази жалба не е нередовна по арг. от чл.262, ал.1 ГПК, която разпоредба не предвижда оставяне без движение на въззивна жалба при липса на указание в какво се състои порочността на решението на осн. чл.260, т.3 ГПК. Подаденото под формата на въззивна жалба уточнение от 30.12.2016г. не представлява самостоятелна въззивна жалба, като същото действие е извършено в дадения от СГС срок, но след изтичане на срока за въззивно обжалване. Подлежи на преценка от въззивния съд във връзка с обсъждане на въззивна жалба от 16.11.2016г.
Подадената на 18.11.2016г. въззивна жалба от Н. С. чрез особения представител адв. П. е от процесуален представител без представителна власт, доколкото считано от 16.11.2016г. за посочената страна действа договорният представител адв.М.. Тъй като тази въззивна жалба е била подадена в срока за обжалване, администриращият първоинстанционен съд, респ. въззивният съд са били длъжни да укажат на Н. С. възможността да потвърди извършеното без представителна власт процесуално действие, в случай че представляваният желае да се ползва от защита по втората по време въззивна жалба.
Подадената частна жалба се явява основателна и обжалваното определение следва да се отмени.
Водим от горното, ВКС, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 27.09.2017г. по гр.д. № 2944/2017г. на САС, ГО, II с-в в частта, с която е върната като просрочена въззивна жалба вх. № 168452/30.12.2016г., подадена от Н. С. срещу решение № 7879/28.10.2016г. по гр.д. № 3310/2015г. на СГС, ГК, I-18 с-в.
ВРЪЩА делото на САС за продължаване на процесуалните действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: