О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
[населено място], 30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1649 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. М. и Т. Д. М. срещу определение №1616 от 16.05.2017г. по в.т.д.№5868/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е оставена без уважение подадената от тях молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 10.03.2017г. в частта за разноските.
Частните жалбоподатели излагат оплаквания, че въззивният съд неправилно е приложил чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. и е приел, че следва да им се присъди адвокатско възнаграждение в размер само на 1200 лева. Поддържат, че предмет на делото са три иска за парични вземания, като сборът на дължимото минимално адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е в общ размер на 2106 лева. Изтъкват, че при наличие на обективно съединени искове по смисъла на чл.210 ал.1 от ГПК не се формира обща цена за един иск, а всеки един от обективно съединените искове има собствена цена. Поради това считат, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции. Също правят оплаквания, че Софийският апелативен съд не е обсъдил твърденията им за неоснователност на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по жалбата „Р. /Б./“ ЕАД, поддържа, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по в.т.д.№5868/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, е образувано по въззивна жалба на А. В. М. и Т. Д. М. срещу решение №6033 от 15.07.2016г. по гр.д.№9728/2014г. на СГС, ГО, 13 състав, само в частта, с която е прието за установено на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК съществуване на парично вземане на „Р. /Б./“ ЕАД против А. В. М. и Т. Д. М. за сумата 2 790,48 лева – сбор от седем вноски с посочени падежи в периода 05.08.2013г. – 05.02.2014г. по договор за банков кредит от 06.11.2014г. и анексите към него; възнаградителна лихва върху тази главница за периода 05.08.2013г.-27.02.2014г. в размер на 1 395,28 лева и наказателна лихва за същия период в размер на 792,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 04.03.2014г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски. Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която исковете са отхвърлени до пълния предявен размер, не е подадена въззивна жалба от ответника „Р. /Б./“ ЕАД. Следователно обжалваемият интерес на въззивните жалбоподатели е в размер на 4978,08 лева.
Двамата жалбоподатели са били представлявани общо от адвокат В. В., като с договора за правна защита и съдействие са уговорили общо възнаграждение в размер на 4000 лева, като са отразили в договора,че същото е заплатено в брой. С въззивното решение е отменено решението на първоинстанционния съд, като предявените искове са отхвърлени изцяло. Съдът е намерил за основателно възражението на ответната страна за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., в редакцията ДВ бр.28/2014г., действаща към датата на постановяване на решението от 10.03.2017г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес от 1 000 лева до 5000 лева възлиза на 300 лева плюс 7% за горницата над 1 000 лева. Определено по този начин, минималното адвокатско възнаграждение за процесния спор възлиза на 580 лева. Определеното по реда на чл.78 ал.5 от ГПК възнаграждение в размер двоен на минималния /макар и поради преценка на съда, че се дължи възнаграждение на всеки ищец поотделно/, настоящият състав намира за съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Относно преценката на действителната правна и фактическа сложност на спора следва да се съобразят броя на проведените заседания – едно, събраният доказателствен материал, конкретно извършената дейност по процесуално представителство –явяване в съдебно заседание и изготвяне на въззивна жалба и писмена защита. От значение в случая е и характерът на спора – искове по чл.422 от ГПК, както и създадената многобройна и константна съдебна практика по приложение на релевантните материалноправни и процесуалноправни норми.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №1616 от 16.05.2017г. по в.т.д.№5868/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.