О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
гр. София,30.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №907 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение №175 от 18.01.2017г. по т.д.№5536/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отменено решение №1326 от 06.08.2015г. по т.д. №991/2013г. на Софийски градски съд, ТО, 11 – ти състав, в частта, в която е отхвърлен до размера 78 990, 20 лв., предявеният от [фирма], [населено място],срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 208 от КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение по сключен между страните застрахователен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №0306В038365/10.01.2012г. и вместо това е осъдено [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл. 208 от КЗ /отм./ сумата в размер на 78 990, 20 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен между страните застрахователен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №0306В038365/10.01.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2013г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 9 258,39 лв. разноски пред СГС и САС. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че не са събрани доказателства в подкрепа на поддържаните от застрахователя доводи за заблуда, резултат от несъответствието на данните от информацията в ключовете на МПС и датата на уведомяването за застрахователното събитие. Поддържа,че становището на вещото лице,че данните получени при софтуерното разчитане на ключовете могат да бъдат манипулирани чрез ръчно зададена промяна на датата и часа от водача на автомобила, не означава,че данните действително са променяни от водача или от друго лице. Изтъква,че ищецът нито в исковата молба, нито в хода на производството е въвеждал твърдение за извършвана манипулация по отношение на ключовете. Наред с това счита за категорично доказано, че е налице изключен риск съгласно т.50.7 от Общите условия за застраховка на МПС /Каско/, тъй като е променена собствеността върху автомобила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател сочи, че като е приел факт, който не е твърдян от никоя страна и не е доказан в процеса, съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, в противоречие с практиката на ВКС относно доказателствената тежест. Жалбоподателят не сочи конкретни решения на ВКС в тази връзка. Поддържа също, че въззивният съд е допуснал противоречие с разясненията в ТР №1/2014г. от 02.04.2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които отрицателните факти не следва да бъдат доказвани.
Ответникът [фирма], [населено място], твърди, че касационната жалба е неоснователна, тъй като въззивният съд е взел предвид всички представени доказателства и всички правнозначими факти, като е конкретизирал разпределението на доказателствената тежест, правилно извършено от първоинстанционния съд. Поради това поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско”, като в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – кражба на притежавания от ищеца л.а. марка БМВ, Х6, с рег. [рег.номер на МПС] . Приел е, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства в подкрепа на поддържаните от застрахователя доводи за заблуда, резултат от несъответствието на данните от информацията в ключовете на МПС и датата на уведомяването за застрахователното събитие. С оглед на това е счел за недоказано твърдяното от застрахователя основание за наличието на изключен риск, съобразно т. 14. 8 от общите условия, а именно заблуда на
застрахователя чрез предоставянето на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. Приел е, че е налице неизпълнение на задълженията на застрахования по т.50.7.6 от ОУ да уведомява писмено застрахователя за всяко съществено изменение в ползването на МПС. Счел е, че допуснатото несъответствие на поведението на застрахования с правилата на ОУ, не освобождава застрахователя от задължението му за заплащане на застрахователно обезщетение. Изложил е съображения, че отказът за заплащане на застрахователно обезщетение винаги е свързан с наличие на обстоятелства, които са от естество да въздействат върху размера на риска, настъпването на застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите или са относими към доказването им. Във връзка с това е посочил, че неуведомяването за промяната на ползвателя, при липсата на въведени от ответника обстоятелства, способствали за настъпването на застрахователното събитие, не може да мотивира отказ от изпълнение на задължението по чл. 208 от КЗ /отм./.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, е приел за доказан факт, който не е твърдян и доказан от страните, както и че е приел за недоказани отрицателни факти, не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния и на процесуалния закон. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Дори и да се приеме,че касаторът поставя правния въпрос дали следва да се доказват отрицателните факти, този въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е изразил становище,че отрицателните факти подлежат на доказване, нито е приел за доказан факт, който никоя от страните не е твърдяла. В мотивите си той е приел, че застрахователят може да се освободи от задължението си само в предвидените в чл.211 от КЗ /отм./ хипотези, като доказването на основанията за приложението им са изцяло в негова тежест. Изложил е съображения, че при спор между страните налице ли е основанието за изключен риск, предвидено в т.14.8 от общите условия на застрахователния договор – заблуда на застрахователя, застрахователят следва да докаже това основание. Приел е, че не са ангажирани убедителни доказателства в подкрепа на твърдението на застрахователя за заблуда от страна на застрахования, като се е позовал на заключението на съдебно – техническата експертиза и свидетелските показания. По този начин въззивният съд не е разместил доказателствената тежест между страните относно възраженията за изключен риск, доколкото в тежест на застрахователя е да докаже тези свои възражения. Съдът не е приел за установено извършването на манипулация на информацията в ключовете на автомобила /факт, който никоя от страните не е твърдяла/, а е изтъкнал възможността информацията да бъде манипулирана, като една от вероятните причини записаните в ключовете дата и час на последно обновяване на информацията да не съответстват на реалната дата и час на движение на превозното средство. Вещото лице е изложило и други възможни причини, които съдът е съобразил / да не са изминати повече от 10 километра с автомобила, ключът да не е използван в продължителен период от време и да е паднала батерията му/, поради което е приел, че само въз основа информацията в ключовете не може да се формира категорично заключение, че автомобилът е бил управляван за последно на 22.07.2014г., а не посочената от ищеца дата. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение в касационно производство, доколкото не са представени доказателства за заплащането на такова.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №175 от 18.01.2017г. по т.д.№5536/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.