О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
[населено място], 17.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 460 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи, [населено място] срещу решение № 523/02.03.2018г. по в.т.д. № 839/2014г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2735/23.11.2018г. по с.т.д., в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1415/07.08.2013г. по т.д. № 306/2006г. на СГС,VI т.о., 5 с-в, са отхвърлени предявените от МВнР искове по чл.399 ТЗ/ отм./ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за разликата над 1 938 465,30 лв. до 5 735 200лв.– репариране на щети върху застраховани недвижими имоти, за сумата от 698 236 лв. – обезщетение за увредено движимо имущество, както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отхвърлените главници съответно за разликата над 260 299,91лв. до 1 544 418,69лв. за периода 30.12.2004г.-03.02.2006г. и за периода 07.06.2003г.-29.12.2004г., и за сумата от 132 937,73лв. за периода 07.06.2003г.-03.02.2006г. и в частта за разноските.
Подадена е и насрещна касационна жалба от „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД срещу решение № 523/02.03.2018г. по в.т.д.№ 839/2014г. на САС в частта, с която частично е потвърдено решение № 1415/07.08.2013г. по т.д. № 306/2006г. на СГС,VI т.о., 5 с-в за осъждане на застрахователя да заплати на Министерство на външните работи сумата от 1 938 125,30лв., на осн. чл.399 ТЗ /отм./, ведно със законната лихва от 03.02.2006г. до окончателното й изплащане и сумата от 260 299,91лв., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД и в частта за разноските.
В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно в съответните обжалвани части, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В подадените писмени отговори страните взаимно си оспорват подадените касационни жалби.
Третото лице помагач – ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” оспорва подадената от Министерство на външните работи касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.02.2003г. е бил сключен застрахователен договор между МВнР и „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД за имуществена застраховка при общи условия „Индустриален пожар” с предмет – застраховане на недвижимо имущество– сгради на дипломатическите и консулските представителства на РБългария в Ирак-Багдат и намиращо се в тях движимо имущество, с покрити рискове, сред които и стачки, граждански вълнения, бунтове, размирици, преврати, безредици, военни действия от всякакъв вид, неприятелско нахлуване, независимо дали е обявена война, взломно проникване и др. МВнР е заплатило застрахователната премия. За неоснователни са приети доводите на застрахователя за недействителност на застрахователния договор. Вредите по сградите на дипломатическия комплекс в Багдат са тези, описани в констативния протокол от 14.06.2003г. като част от подписалите го лица са били разпитани като свидетели и показанията им относно вида и обема на вредите по сградите съвпадат с констатациите по протокола. За ноторно известен е бил приет фактът, че в Ирак военни действия са започнали на 20.03.2003г., като на 16.04.2003г. МВнР е уведомило застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, незабавно след като е разбрало за него. Съдът е приел, че застрахователното събитие не е еднократен акт, а включва водене на поредица от военни действия, съпроводени с предизвикване на пожари, разрушения, злоумишлени действия на трети лица и пр., които са довели до настъпване на вредоносния резултат. Заключил е, че застрахователните събития, от чието настъпване са причинени вредите, представляват покрити от застрахователния договор и полица застрахователни рискове, които ангажират отговорността на застрахователя за тяхното обезщетяване. С оглед чл.399, ал.2 ТЗ / отм./ и т.39.3.1 от ОУ за застраховане на имущества „Индустриален пожар” застрахователното обезщетение за ДМА се определя съобразно възстановителната стойност, съизмерима с разходите за възстановяване на увреденото или погинало имущество, без отчитане на обезценка, под формата на овехтяване, включително със съпътстващите присъщи разходи за транспорт, данъци и др. Кредитирано е било заключението на в.л. Н., Т. и Я. предвид съответствието му с останалите доказателства по делото, с оглед изложената в табличен вид подробна калкулация на СМР и материали в различни варианти, което е посочило сумата от 4 614 584,06 лв. за релевантна възстановителна стойност на застрахованите сгради / извън застрахователното покритие по договора, след направено тълкуване на клаузите му, според САС са дворното място и елементи от вартикалната планировка и ограда/. Разгледано е било възражението на третото лице-помагач за наличие на хипотеза на подзастраховане по смисъла на чл.396 ТЗ / отм./. Според въззивната инстанция нормата регламентира императивно изискване за съответствие между застрахователната сума и действителна /респ. възстановителна / стойност на застрахованото имущество, като на осн. чл.398, ал.1 ТЗ / отм./, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност. За определяне на последната САС е кредитирал заключението на в.л. Д., като е посочил аргументи в тази насока: подробна обоснованост с анализ на стойностите на материали и труд в резултат прилагане на утвърдени в оценителските практики методология, която включва инвестиционна стойност и различни коефициенти, които оказват влияние върху нейното формиране и пр. Като краен резултат е приета за действителна стойност на имотите – 7 247 464,77 щ.д. Съответно е изчислен коефициент на подзастраховане от 0,42 и след прилагането му към възприетата възстановителна стойност по тройната експертиза САС е приел, че застрахователното обезщетение за недвижимити имоти възлиза на 1 938 125,30лв. Застрахователят е изпаднал в забава от 30.12.2004г. с изтичане на срока за изпъленние, посочен в общите условия и регламентиран в чл.399, ал.1 ТЗ / отм./, поради което и обезщетението за забава върху сумата от 1 938 125,30лв. се дължи от тази дата. По отношение на претендираното застрахователно обезщетение за унищожени движими вещи, САС е счел, че съгласно т.9.1 от ОУ застрахователят не дължи обезщетение за произведения на изкуството, които подлежат на отделно застраховане при специални условия. Отчетено е по отношение на движимото имущество в сградите на посолския комплекс, че към застахователния договор липсва двустранно съставен списък, какъвто има за сградите; инвентарната книга е с първа регистрация от 1968г., а последната от 14.12.2002г. представлява едностранно хронологическо отразяване на посочените в нея движими вещи, т.е. установява тяхното заприходяване към датата на придобиването им, но не и наличието на същите в посолския комплекс през периода на настъпване на застрахователното събитие. Подробният списък е съставен след това. Въз основа на ССЕ е констатирано, че от 01.01.2003г. в МВнР е било въведено електронно счетоводно отчитане, като оборотната ведомост е само на синтетично ниво, по обща стойност, без аналитични данни за движимото имущество по вид и количество. Свидетелските показания също са били преценени като общи сведения за стандартно обзавеждане, не са достатъчно пълни и не са от естество да създадат единен и непротиворечив извод за конкретни по вид, брой и предназначение вещи.
По касационната жалба на Министерство на външните работи:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира само един конкретен правен въпрос: Как следва да се определи действителната стойност на застрахованото имущество с оглед преценка за наличие на подзастраховане по смисъла на чл.398, ал.1 ТЗ /отм./? Като въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК –противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 37/23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, I т.о., Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, I т.о., Решение №161/24.11.2010г. по т.д. №724/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 128/12.07.2010г. по т.д. № 969/2009г. на ВКС, II т.о. Същият въпрос се поставя в контекста на довод, че за да определи дали е налице подзастраховане апелативният съд е съобразил заключение на вещо лице Д., което е работило въз основа на възстановителен метод, т.е. по „възстановителна стойност”, а действителна е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество към момента на сключване на застрахователния договор. Настоящият състав на ВКС счита, че така поставен въпросът не съответства на произнасянето на САС. Изрично в мотивите на обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че релевантно за възражението на третото лице помагач относно наличие на подзастраховане по смисъла на чл.398 ТЗ / отм./ е съотношението между застрахователна сума и действителна стойност, като определянето на последната е въз основа на утвърдена в оценителските практики методика, която включва инвестиционна стойност и прилагане на различни коефициенти, напр. отчитащ физическа амортизация на сградата, функционалната обезценка / година на построяване 1986г., а възрастта на сградата се преценява към 2003г.- момент на сключване на застрахователния договор/ и пр. Следва да се има предвид, че срещу методиката, която е използвало вещото лице Д. касаторът е възразил, поискал е назначаване на нова експертиза и това му искане е било уважено от апелативния съд, но страната не е предоставила достатъчно доказателства за изготвяне на заключение по метода на пазарните аналози, съгласно указанията на въззивната инстанция и изричната молба в тази връзка на вещото лице. Поради което и назначената от САС съдебно-оценителна експертиза е била заличена. Следователно определянето на действителната стойност не е поради кредитиран от решаващия състав един или друг нормативно определен метод, а в резултат на процесуалното поведение на страните по попълване на делото с доказателства относно релевантни за спора факти, при разпределена доказателствена тежест и дадени указания от съда в тази насока.
Всички останали доводи, включени в изложението към касационната жалба, представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани във фазата по чл.288 ГПК, а единствено, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Същите доводи не покриват и хипотезата на „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Както вече беше посочено аргументите му съставляват доводи, повтарящи оплакванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, изложени в касационната жалба: за необсъждане на писмени доказателства, за безусловно приемане на заключение на вещото лице, за необоснованост на изводи относно претенцията за погинали движими вещи, за неприсъждане на обезщетение за забава върху отхвърлената част от претендираните застрахователни обезщетения и за определен период.
Горното налаги извод за недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на МВнР.
Тъй като разглеждането на насрещната касационна жалба на „ДЗИ- Общо застраховане”ЕАД е в зависимост от допускането на касационната жалба на МВнР до касационно обжалване, на осн. чл. 287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Разноски са поискани от третото лице-помагач, но такива не му се дължат на осн.чл.67 ГПК / отм./.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба на Министерство на външните работи, [населено място] срещу решение № 523/02.03.2018г. по в.т.д. № 839/2014г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2735/23.11.2018г. по с.т.д., в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1415/07.08.2013г. по т.д. № 306/2006г. на СГС,VI т.о., 5 с-в, са отхвърлени предявените от МВнР искове по чл.399 ТЗ/ отм./ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за разликата над 1 938 465,30 лв. до 5 735 200 лв. – репариране на щети върху застраховани недвижими имоти, за сумата от 698 236 лв. – обезщетение за увредено движимо имущество, както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отхвърлените главници съответно за разликата над 260 299,91лв. до 1 544 418,69лв. за периода 30.12.2004г.-03.02.2006г. и за периода 07.06.2003г.-29.12.2004г., и за сумата от 132 937,73лв. за периода 07.06.2003г.-03.02.2006г. и в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба от
„ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД срещу решение № 523/02.03.2018г. по в.т.д.№ 839/2014г. на САС в частта, с която частично е потвърдено решение № 1415/07.08.2013г. по т.д. № 306/2006г. на СГС,VI т.о., 5 с-в за осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД да заплати на Министерство на външните работи сумата от 1 938 125,30лв., на осн. чл.399 ТЗ /отм./, ведно със законната лихва от 03.02.2006г. до окончателното й изплащане и сумата от 260 299,91лв., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД и в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: