О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
[населено място], 07.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №194 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. Д. П. срещу определение от 22.10.2015г. по в.гр.д.№13329/2014г. на Софийски градски съд, ІІ –д въззивен състав, с което по подадена от него молба по чл.248 от ГПК е изменено постановеното по делото решение от 27.04.2015г. в частта за разноските, като вместо присъдената с решението сума от 3400 лева, О. Д. П. е осъден да заплати на М. И. М. сума в размер на 1 050 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство.
Частният жалбоподател счита, че тъй като първоинстанционният съд не е присъдил на ищеца направените разноски в заповедното производство, то и въззивният съд няма право да ги присъжда, при положение, че ищецът не е направил искане за изменение на първоинстанционното решение в тази му част.
Ответникът по жалбата М. И. М. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С решение №ІІ-54-121/12.05.2014г. по гр.д.№23903/2013г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, е признато за установено, че О. Д. П. дължи на М. И. М. сумата от 20 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 16.12.2011г. с падеж 30.06.2012г., ведно със законна лихва върху същата сума от 03.08.2012г. до плащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№37406/2012г. на СРС, 54 състав. Срещу решението е подадена въззивна жалба от О. Д. П., като с решение №2801/27.04.2015г. по в.гр.д.№13329/2014г. Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е осъдил О. Д. П. да заплати на М. И. М. на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените в заповедното производство разноски в размер на 3 400 лева.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК О. Д. П. е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като е посочил, че въззивният съд не следва да ги присъжда, тъй като районният съд не ги е присъдил, а ищецът не е поискал изменение на първоинстанционното решение в тази част. С определение от 22.10.2015г. по в.гр.д.№13329/2014г. въззивният съд е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като ги е намалил до размер на 1 050 лева, съобразявайки своевременно заявеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителните разяснения в т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случай, че първоинстанционният съд уважи предявения иск по чл.422 от ГПК, той следва да присъди на ищеца наред с разноските за исковото производство и разноските за заповедното. Пропускът на съда да се произнесе относно разноските в заповедното производство може да бъде отстранен само по реда на чл.248 от ГПК, като постановеното определение по чл.248 от ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Ако ищецът не е поискал допълване на решението в частта за разноските, то липсва акт, който да е предмет на въззивна проверка. Въззивният съд може да отмени изцяло или частично първоинстанционното решение в частта за разноските или да го потвърди, но не може да замести липсващото произнасяне на първата инстанция. Недопустимо е въззивният съд, сезиран с въззивна жалба само от ответника по уважения иск по чл.422 от ГПК, да потвърди обжалваното решение и да присъди за първи път разноски за заповедното производство. Както правилно е посочено в особеното мнение на съдията -докладчик, това би довело и до влошаване на положението на въззивния жалбоподател в противоречие с изричната норма на чл.271 ал.1 изр.2 от ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски градски съд следва да бъде отменено, като вместо това бъде изменено постановеното решение от 27.04.2015г. по гр.д.№13329/2014г. на Софийски градски съд, като същото бъде отменено в частта, с която О. Д. П. е осъден да заплати на М. И. М. сума в размер на 3400 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство.
На частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 215 лева.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 22.10.2015г. по в.гр.д.№13329/2014г. на Софийски градски съд, ІІ –д въззивен състав, с което е изменено постановеното по делото решение от 27.04.2015г. в частта за разноските, като вместо присъдената с решението сума от 3400 лева, О. Д. П. е осъден да заплати на М. И. М. сума в размер на 1 050 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от 27.04.2015г. по в.гр.д.№13329/2014г. на Софийски градски съд, ІІ –д въззивен състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която О. Д. П. е осъден да заплати на М. И. М. сума в размер на 3 400 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на О. Д. П. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.4, направените в настоящото производство разноски в размер на 215 лева / двеста и петнадесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.