О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№142
[населено място], 22.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 215 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. В. А., чрез процесуалния му представител адв. С. Т. против определение № 4141/12.12.2016г. по ч.гр.д. № 5141/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав, с което е оставена без уважение частната жалба на А. В. А. срещу определение от 28.07.2016г. по гр.д. № 20223/2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав за оставяне без уважение искането му за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като необосновано съдът е приел, че страната е във възможност да заплати държавната такса, след като месечният доход на семейството му е в пъти по-малък от размера на дължимата такса. Моли за отмяна на обжалваното определение и освобождаване от задължение за внасяне на такса.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 612/12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, II т.о.; определение № 211/18.05.2010г. по ч.гр.д. № 207/2010г. на ВКС, II г.о.; определение № 40/01.02.2012г. по ч.гр.д. № 22/2012г. на ВКС, II г.о. и определение № 601/22.11.2012г. по ч.гр.д. № 562/2012г. на ВКС, I г.о. Според частния касатор САС е постановил определението си при съществуваща противоречива практика на съдилищата предвид определение № 291/18.04.2013г. по в.гр.д. № 325/2013г. на ОС-Добрич; определение № 990/10.0-6.2010г. по ч.гр.д. № 928/2010г. на САС; определение № 659/11.04.2011г. по ч.гр.д. № 1092/2011г. на САС и определение № 11287/23.06.2010г. по ч.гр.д. № 875/2010г. на САС. При въведен допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя следните правни въпроси, които счита, че са от значение за спора и по които се е произнесъл въззивния съд в обжалваното определение: 1/Необходимо ли е извършване на съпоставка и съобразяване от съда между доходите на лицето и дължимата държавна такса?; 2/ Размерът на държавната такса релевантен ли е при преценката на съдията за освобождаване от държавна такса?
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че за произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 ГПК следва да изходи от размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба на А. А. – 1312,04 лв. и от декларираните от молителя обстоятелства относно: притежавана 1/2 ид.ч. от недвижим имот – жилище, четиричленно семейство с две непълнолетни деца; получаван доход от съпругата му по трудово правоотношение месечно в размер на 500,44лв. Счел е за разколебан от доказателствата – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита в размер на 6000лв., декларирания от частния касатор факт, че е трайно безработен. САС е приел, че А. А. разполага с имущество, достатъчно да покрие държавната такса за въззивно обжалване.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. Настоящата инстанция не може и не е задължена да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира формулирания вече правен въпрос, но не и да го поставя за пръв път с определението си по чл.288 ГПК.
В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не посочва конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото, който да свързва с допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Навежда оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Общите основания за неправилност на обжалваното решение / чл.281,т.3 ГПК/, макар и да отговарят на изискването за редовност на касационната жалба относно точното им и мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, не могат да запълнят изискуемото съдържание на основанията за допускане на касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК/. Във фазата на селектиране на касационната жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Единствено по отношение на наведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК частният касатор формулира въпроси, които обаче не представляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изрично в мотивите на обжалваното определение въззивният съд е съпоставил размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба с декларираните от страната обстоятелства – както получавания месечен доход от съпругата му, така и факта, че А. е бил във възможност да заплати адвокатско възнаграждение независимо от поддържаното от него обстоятелство, че е трайно безработен. Следователно решаващите изводи на въззивния съд не са изградени при игнориране на въпроса за размера на държавната такса и съпоставянето й с възможните източници на средства за страната, за да се направи преценка дали тази такса може да се заплати от молителя.
Ето защо не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4141/12.12.2016г. по ч.гр.д. № 5141/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: