О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
[населено място], 24.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 536 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. Хаиронг, чрез пълномощника адв. М.Б.-П., срещу решение № 576/16.10.2014г. по в.т.д. № 748/2014г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 131/03.04.2014г. по т. д. № 441/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което са отменени решенията на Общото събрание на дружество [фирма], приети на 14.06.2014г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Х. К. Панитц, чрез пълномощника си адв.В.К.-Б., оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Х. К. Панитц е съдружник в [фирма]. Същият е въвел като основание за отмяна на атакуваното решение на Общото събрание на съдружниците в дружеството – опорочена процедура по свикването му, тъй като не е получил покана за провеждане на това събрание. П. е констатирал, че на единствения известен на дружеството адрес на ответника по касацията в А. е била изпратена покана за провеждането на 14.06.2014г. на Общо събрание на съдружниците. Поканата е връчена на същия адрес чрез куриерска служба като за получател обратната разписка е подписана от трето лице. П. е счел, че оспорването от Х. Панитц, че не е получил покана за провеждане на Общо събрание, включва оспорване пълномощията на подписалото се трето лице да получава съобщения за сметка на съдружника-адресат на писмото. Апелативната инстанция е заключила, че касаторът не е навел твърдения в процеса и не е представил доказателства за наличието на подобни пълномощни, поради което и поканата не е била връчена на Х. Панитц, а оттук е направил извод, че Общото събрание е било проведено в нарушение на изискванията на дружествения договор и чл.139,ал.1 ТЗ. С оглед на което е и уважил иска по чл.74,ал.1 ТЗ.
В изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: „1/ за начина на връчване на покана за провеждане на Общо събрание на съдружник и дали единствено личното връчване на поканата се счита за надлежно ? и 2 / Ако съдружник е положил всички усилия да намери актуален адрес и да покани друг съдружник на Общото събрание, като поканата е получена на адреса на последния от лице, което се е съгласило да я предаде, следва ли да се счита за надлежно връчването ?”. Първият въпрос е въведен на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречивото му решаване от съдилищата, като касаторът се позовава на Решение от 11.04.2008 г. по т.д. № 686/2007 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 949/20.06.2014 г. на СГС по т.д. № 1695/2014 г., в които е дадено разрешение различно от това в атакувания съдебен акт. Вторият въпрос е обоснован с допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280 , ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Касаторът е задължен да посочи правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и да обоснове допълнителен критерий по см. на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно, че същият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият от формулираните от касатора въпроси изисква да се направи разграничение между способ за връчване на покана и доказване на факта на получаване на поканата от съдружника. По отношение предприетия от дружеството начин на връчване на поканата – чрез куриерска фирма с лиценз за извършване на пощенски услуги, страните не са въвеждали доводи за неговата допустимост, поради което и П. не се е произнесъл относно надлежността му. Едновременно с това видно от мотивите на атакувания съдебен акт решаващият съд не е отрекъл възможността с оглед на конкретно осъществения способ за връчване последното да се извърши редовно и чрез трето лице. Даденото разрешение не противоречи на задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК– Решение № 283/06.04.2010г. по гр.д. № 507/2009г. на ІІІ г.о., Решение № 126/08.07.2013г. по т.д. № 943/2012г. на ВКС, ІІ т.о.
Ето защо настоящият състав на ВКС, І търговско отделение намира, че не е налице общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по първата част на така поставения в изложението към касационната жалба въпрос. По отношение на втората част – не е налице въведеният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По втория поставен от касатора въпрос в частта му относно редовността на връчването на покана до съдружник на актуален адрес, ВКС счита, че е свързан с преценка от въззивния съд на приетите за установени факти по делото, които не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция на този етап от развитие на касационното производство. От друга страна в обжалваното решение апелативният съд не е достигнал до извод, че Х. Панитц не е могъл редовно да получи покана на единствения известен на дружеството адрес в А.. Досежно втората част на въпроса дали предприето връчване е редовно, ако поканата е получена от лице, което се е съгласило да я предаде на съдружника-адресат, следва да се има предвид, че чрез твърдения по исковата молба и възражения срещу тях не са въвеждани в процеса доводи за наличие или не на съгласие от страна на третото лице, подписало разписката за получател, респ. П. не ги е обсъждал в решението си и не те са обусловили решаващата му воля за отхвърляне на иска по чл.74, ал.1 ТЗ.
Предвид липсата на обосноваване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и по втория поставен въпрос не се стига до обсъждане на посочения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК .
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не са поискани, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 576/16.10.2014г. по в.т.д. № 748/2014г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.