О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
[населено място], 20.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на eдинадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 769 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. Ц., чрез процесуалния й представител адв. М. К. против определение № 257/05.12.2017г. по в.ч.т.д. № 382/2017г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение №786/ 09.10.2017г. по т.д. № 133/2017г. на ОС-Плевен за оставяне без разглеждане молбата на частния касатор за главно встъпване с правно осн. чл.255, ал.1 ГПК в процеса.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Излагат се съображения, че Е. Ц. e съдружник в [фирма] и се явява негов кредитор по договор за заем в размер на 17 000лв., с които средства дружеството е закупило машини за производствените си нужди. Уговорката е била предоставените средства да се върнат на заемодателя от дружеството или половината от тях да се възстановят от другия съдружник. Сумите не са върнати, а и не са били счетоводно отразени по книгите на търговеца. Съдружникът Ц. Г. е завел иск за прекратяване на дружеството, поради което частният касатор счита, че съществува опасност да не получи защита на членствените си права и на правото на изплащане на обективен ликвадиционен дял. Счита, че е налице правен интерес да встъпи главно във висящото производство по иск с правно осн. чл.155 ТЗ като предяви срещу другия съдружник иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че Е. Ц. е внесла сумата от 17 000лв. в дружеството като целеви заем, в резултат на което дяловото й участие в капитала на дружеството е 341 дяла, а на другия съдружник – 50 дяла, а против ООД иск с правно осн. чл.71 ТЗ за установяване на нарушени членствени права – на информация и контрол, евентуално иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 000лв., дължима по договор за заем.
В изложението към частната касационна жалба са формулирани следните правни въпроси: „1/ Допустимо ли е главно встъпване в процеса от страна на съдружник и управител в ООД в производство по прекратяване на дружество и назначаване на ликвидатор, който иск е заведен от другия съдружник и управител при заявени твърдения, че претендираното от него право изключва изцяло или отчасти основателността на предявения от ищеца иск, а също така, че уважаването на иска на главно встъпилото лице ще обуслови отхвърляне на иска на ищеца?; 2/ Налице ли е правен интерес и представлява ли отказ от правосъдие преграждането от страна на съда на правото на съдружника да получи защита на членствените си права и правото си на обективен ликвидационен дял, претендирайки главно встъпване на осн. чл.71 ТЗ в качеството си на кредитор на ответника?; 3/Налице ли е нарушаване на самостоятелни членствени права, обуславящи правото на конституиране на главно встъпващата страна в процеса и това въпрос по допустимостта или по основателността на искането за главно встъпване ли се явява?; 4/ Допустимо или неправилно е определение, с което съдът прегражда правото на съдружника да разгледа молбата му по чл.225, ал.1 ГПК за главно встъпване в настоящия процес и да предяви искове срещу първоначалните страни по делото?“
Частният касатор се позовава на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК / редакция ДВ бр.86/2017г./.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че по т.д. № 133/2017г. на ОС-Плевен е предявен от Ц. Г. против [фирма] иск с правно осн. чл.155, т.1 ТЗ за прекратяване на дружеството ответник и за откриване на производство по ликвидация на дружеството. Е. Ц. е поискала конституиране като главно встъпила страна в процеса и приемане за съвместно разглеждане на исковете й: 1 /против Ц. Г. с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо него, че Е. Ц. е внесла сумата 17 000 лева в капитала на дружеството като целеви заем за закупуване на машини и съоръжения, поради което има качеството на кредитор на [фирма], като при невръщане на посочената сума да се счете, че капиталът на дружеството е увеличен на 17 100 лева, при дялово участие на Е. Ц. – 17 050 лева, Ц. Г. – 50 лева; 2/ иск с правно основание чл. 71 от Търговския закон, във връзка с чл. 124 от ГПК и евентуален по чл. 79 от Закона за задълженията и договорите против [фирма] за нарушени членствени права в ответното дружество – право на информация, контрол и ограничаване на възможността да преглежда дружествените и счетоводни книжа, правото на Е. Ц. като съдружник в дружеството да бъде проведено общо събрание за увеличаване на капитала на дружеството и дяловото й участие, а оттам и нарушено право на ликвидационен дял, като при условията на „евентуалност” молбата да се счита като покана към дружеството за връщане на сумата 17 000 лева и на основание чл. 79 от ЗЗД да се постанови решение, с което да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати на Е. Ц. сумата 17 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. ВТАС е счел, че правото, предмет на висящия процес по т.д. № 133/2017г. на ОС-Плевен не е тъждествено с правата, предявени от лицето, което иска да встъпи главно в същото производство. Изложени са съображения, че съгласно чл. 225, ал. 1 от ГПК трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни. При главното встъпване се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявеният иск, с който е иницииран процеса, с исковете на претендиращото главно встъпване лице против ищеца и ответника по първоначално предявения иск, с които третото лице претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, предмет на първоначалния иск. С предявяването на искове против ищеца и ответника лицето, което иска да встъпи главно в процеса, претендира самостоятелни права върху предмета на спора. По своя предмет правото, за което претендира искащият встъпване, и това, което е предмет на първоначалния иск, трябва да са тъждествени. Липсата на тъждество води до недопустимост на молбата по чл.225 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставените правни въпроси не попадат в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Първите два въпроса са въведени с оглед проблема за наличие на правен интерес едно лице да встъпи главно в производство по чл.155, т.1 ТЗ, който следва да се прецени според частния касатор само въз основа на твърдение на молителя по чл.225 ГПК, че претендираните от него права изключват основателността на предявения иск, по който желае да встъпи главно. В хипотезата на чл.225 ГПК преценката дали е налице тъждество между спорния по висящия процес предмет и заявеното от главно встъпващия право принадлежи на сезирания с молбата съд, а не на молителя. Касае се до правен извод, направен въз основа на твърдения на молителя относно обстоятелства и формулиран петитум, очертаващи предмета на исковете, които желае да предяви срещу всяка страна във висящото производство и съпоставяне със спорното право по висящия процес. Изрично нормата на чл.225, ал.1 ГПК въвежда като изискване за допустимост на молбата за главно встъпване наличието на тъждество между заявеното право на встъпващия и правото, претендирано по първоначалния иск. Налице е и задължителна практика на ВКС, обективирана в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. По идентични съображения ВТАС е приел, че липсата на тъждество на заявените от Е. Ц. права, които са предмет на защита по исковете срещу ищеца и ответника във висящото производство, и правото, което се защитава с иска по чл.155 ТЗ, водят до извод за недопустимост на молбата по чл.225, ал.1 ГПК.
Трети въпрос не е бил обсъждан от ВТАС. Липсват изложени съображения, че твърдението на частния касатор, че са му били нарушени членствените права, е неоснователно по същество. Четвърти въпрос също няма отношение към крайния правен резултат по обжалваното определение. Отказът на първоинстанционния съд да конституира молителя по чл.225, ал.1 ГПК като главно встъпило лице според приетото по т.9б от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС има преграждащ характер по отношение на предявените с него искове срещу първоначалните страни по делото, поради което подлежи на въззивно обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, а потвърждаващото го въззивно определение на касационно по реда на чл.274 , ал.3, т.1 ГПК, който ред е спазен от ВТАС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 257/05.12.2017г. по в.ч.т.д. № 382/2017г. на Апелативен съд-Велико Търново .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: