О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр. София, 01.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2887 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба по чл.248 ГПК от „У. Булбанк”АД, чрез пълномощниците адв.Й. С. и адв.С. Шипков за изменение на определение № 336/27.06.2019г. по т.д. № 2887/2018г. на ВКС, I т.о. в частта на разноските.
В молбата се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски като е определил дължимите в полза на банката-ответник в размер на 907лв., представляващи възнаграждение за един адвокат и не е присъдил поисканите от ответника разноски и за втория процесуален представител. „У. Булбанк”АД, чрез пълномощниците си, изразява становище, че решаващият състав е обективирал в акта си „опростенческо разбиране на духа на закона” като е приложил нормата на чл.78, ал.1 ГПК и спрямо правото на разноски на ответника. Не е съобразил, че в нормата на чл.78, ал.3 ГПК липсва ограничение в броя на адвокатите, възнагражденията на които са признати от закона разноски за ответника. Различно било положението на ищеца и ответника в един процес, като последният се явявал „въвлечен” от ищеца в процеса, поради което може да организира защита си без ограничението на чл.78, ал.1 ГПК, отнасящо се е единствено до ищеца. Иска присъждане на още 907 лв. – разноски и за втория адвокат, подписал отговора на касационната жалба.
В подадения писмен отговор В. В. К. оспорва основателността на молбата.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
С определение № 336/27.06.2019г. по т.д. № 2887/2018г. на ВКС, I т.о. не е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1958/24.07.2018г. по т.д. № 5945/2017г. на САС в частта, с която е бил отхвърлен искът на В. В. К. против „У. Булбанк” АД за разликата над 7 164,04 евро до предявения размер от 13 874,38 евро– недължимо платени лихви за периода 27.11.2009г.-27.11.2014г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и е бил осъден касаторът да заплати на банката разноски за касационна инстанция в размер на 907 лв., представляващи разноски за един адвокат.
Видно от подадения отговор на касационна жалба ответникът в касационното производство е бил представляван от двама адвокати и на всеки един от тях представляваната страна е заплатила възнаграждение в размер на 907 лв.
Не са налице основания за изменение на определението по чл.288 ГПК.
По правило отговорността за разноски се изразява в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Следователно отговорността за разноски представлява санкция за неоснователно предизвикан правен спор и след като се определя от изхода на спора, то не зависи от качеството на страната, която ще ги понесе – дали е ищец или ответник, а в чия полза е решен спорът. Нормативната уредба на института на отговорността за разноски се основава на закрепеният в чл.9 от ГПК принцип на гражданския процес за равенство на страните: „Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички”. В противоречие на същия се явява предложеното от ответника в касационното производство тълкуване на нормата на чл.78, ал.3 ГПК, че дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение не се ограничават до тези за един адвокат, в отклонение от възприетото от законодателя лимитивно изброяване на подлежащите на възмездяване разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Както изрично е разяснено в съобразителната част на т.1 от ТР № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.
С нормата на чл.78, ал.5 ГПК е уредено правило за редуциране на възнаграждението за един адвокат, което спечелилата спора страна има право да й бъде заплатено от насрещната страна. Съответно тя няма приложение в хипотезата, поддържана от пълномощниците на банката- при повече от един адвокат, само при възражение на загубилата спора страна, дължимите разноски да бъдат намалени до възнаграждението за един адвокат, поради прекомерност на извършените такива за двама и повече адвокати.
Водим от гореизложеното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на „У. Булбанк”АД за изменение на определение № 336/27.06.2019г. по т.д. № 2887/2018г. на ВКС, I т.о. в частта на разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: