О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
[населено място], 28.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1277 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма], чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Р. против разпореждане от 29.01.2016г. по т.д. № 2621/2016г. на САС, ГК, с което издаден обратен изпълнителен лист на осн. чл.245, ал.3 ГПК в полза на [фирма] срещу [фирма] на основание отмяна на решение № 985/22.05.2013г. по т.д. № 2621/2012г. на САС, 5 състав с решение № 147/12.11.2014г. по т.д. № 3708/13г. на ВКС, ІІ т.о. като е осъден жалбоподателят да заплати на [фирма] сумата от 13 264,22лв. обезщетение за забава на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 933,80 лв. разноски, на осн. чл.245, ал.3 ГПК, които суми са събрани в хода на изп.д. № 20138590400180 на ЧСИ Ст.С..
В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на същото.
Не е постъпил отговор от ответника [фирма].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.245, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
С решение № 985/22.05.2013г. по т.д. № 2621/2016г. на САС, ГК е потвърдено решение от 21.04.2012г. та СГС, ТО, VІ-14 състав по т.д. № 751/11г. за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 67 984,65лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.03.2011г. и 38749лв., представляваща лихва за забава върху горепосочената главница за периода 13.10.2006г.-07.03.2011г., на осн. чл.86 ЗЗД и разноски по делото пред СГС в размер на 7514,02 лв.
По невлязлото в сила решение на осн. чл.404, ал.1 ГПК по искане на ищеца е издаден от САС по т.д. № 2621/12г. изпълнителен лист от 18.06.2013г. в полза на [фирма] срещу [фирма] само за сумите 67 984,65лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.03.2011г. и 38749лв. , представляваща лихва за забава върху горепосочената главница за периода 13.10.2006г.-07.03.2011г.,на осн. чл.86 ЗЗД. Не е издаван изпълнителен лист за присъдените с решението на СГС и с въззивно решение № 985/22.05.2013г. по т.д. № 2621/2016г. на САС, ГК разноски в полза на ищеца.
След касационно обжалване на решение № 985/22.05.2013г. по т.д. № 2621/2016г. на САС, ГК същото е частично отменено с решение №147/12.11.2014г. по т.д. № 3708/13г. на ВКС, ІІ т.о. в частта относно сумата от 38749лв., представляваща лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение за периода 13.10.2006г.-07.03.2011г., на осн. чл.86 ЗЗД и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С решение № 187/28.01.2015г. по т.д. № 4352/2014г. на САС, ТО, 11 с-в е отменено решение от 21.04.2012г. та СГС, ТО, VІ-14 състав по т.д. № 751/11г. в частта за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] разликата над 25 484,78 лв. до 38 749 лв., представляваща лихва за забава за периода 13.10.2006г.-07.03.2011г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска в тази част / за сумата от 13 264,22 лв./, а в частта за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 25 484,78 лв., представляваща лихва за забава за периода 13.10.2006г.-07.03.2011г., решението на СГС е потвърдено. Второто въззивно решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
С молба от 05.01.2016г. по гр.д. № 2621/12г. на САС [фирма] е поискало да се издаде в негова полза обратен изпълнителен лист за събиране на сумите, които са били събрани от него въз основа на издадения на 18.06.2013г. в полза на [фирма] изпълнителен лист по гр.д. № 2621/12г. на САС, ГК. Представил е покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 201385904400180 и платежно нареждане от 27.06.2013г. за внесена по сметка на ЧСИ по цитираното изп.дело сума от 131 477,07 лв.
Доколкото производството по чл.245, ал.3 ГПК се развива като едностранно едва с подаване на частната жалба длъжникът по обратния изпълнителен лист може да ангажира доказателства за опровергаване твърденията на молителя. С настоящата частна жалба [фирма] представя преводно нареждане от 13.03.2015г. за извършено плащане в полза на [фирма] на сумата от 13 264,22 лв. на основание – връщане на недължима сума съобразно решение по т.д. № 4352/14г. на САС, 11 състав.
Предвид така установеното от фактическа страна , настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
В случаите, когато взискателят е бил удовлетворен въз основа на невлязло в сила въззивнно решение, което след това е било отменено и уваженият с него осъдителен иск е бил отхвърлен, даденото ще се яви лишено от правно основание. С оглед на което на осн. чл.282, ал.6 вр. чл.245, ал.3, изр.2 ГПК в полза на длъжника, който е изпълнил по издадения изпълнителен лист следва да се издаде обратен изпълнителен лист за връщане от взискателя на полученото в изпълнителното производство.
В случая безспорно се установява издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение само за сумите 67 984,65лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.03.2011г. и 38749лв. – обезщетение за забава. Съобразно влязлото в сила второ въззивно решение от тези суми недължима е само сумата от 13 264,22лв., за която искът е отхвърлен. Предвид представеното платежно нареждане от 27.06.2013г. тя е внесена от длъжника по сметка на ЧСИ. Видно от преводно нареждане от 13.03.2015г. същата сума е върната от взискателя на длъжника, следователно не е налице основание за издаване на обратен изпълнителен лист за нея. Сумата от 933,80лв., разноски по делото, въобще не е включвана в изпълнителния лист от 18.06.2013г., респ. не е налице плащане на същата в изпълнителното производство от длъжника.
Поради представените нови доказателства следва обжалваното разпореждане изцяло да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на молбата по чл.245, ал.3 ГПК.
По изложените съображения , Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.01.2016г. по т.д. № 2621/2016г. на САС, ГК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма] сумата от 13 264,22 лв. обезщетение за забава на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 933,80 лв. разноски, на осн. чл.245, ал.3 ГПК, събрани в хода на изп.д. № 20138590400180 на ЧСИ Ст.С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: