О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София,18.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №291 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Екобетонови и варови разтвори“ ЕООД /н./, срещу решение №901 от 19.04.2017г. по т.д. №2404/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №2055 от 23.12.2015г. по гр.д. № 2918/2014г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Екобетонови и варови разтвори“ ЕООД /н./ срещу „Булемтекс“ ООД и В. С. Н. иск по чл.422 от ГПК за признаване, че ответниците дължат солидарно сумата от 224 338,50 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед от 17.03.2009г., с падеж 30.09.2009г., издаден от „Булемтекс“ ООД и авалиран от В. С. Н. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 23.04.2013г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че решаващият състав незаконосъобразно е приел, че направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност е основателно и е отхвърлил предявения установителен иск, без да обсъди обстоятелството, че договорът за продажба, за обезпечение на който е издаден записът, е с нотариална заверка на подписите, което е самостоятелно основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.3 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Като първи въпрос изтъква, че съдът е обосновал решаващите си мотиви за отхвърляне на иска само с констатацията, че давностният срок за плащане по записа на заповед е изтекъл, без да се произнесе по въпроса, че давността по каузалната сделка не е изтекла. Поставя още и следните правни въпроси: 1. Следва ли съдът да обсъди и да се произнесе по всички наведени от страните факти и доказателства, когато тези факти и подкрепящите ги доказателства са от решаващо значение за изхода на спора? 2. Дали когато е издаден запис на заповед като обезпечение на каузална сделка, издателят е имал намерение да се задължи втори път безусловно да плати на определена дата определена сума, или е имал намерение да поеме задължение да плати дотолкова, доколкото не е платил по каузалната сделка? 3. Дали когато е заведен установителен иск за вземането по запис на заповед, който обезпечава друго каузално правоотношение, това не е иск за установяване на съществуването на самото каузално правоотношение?
Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение №19 от 30.05.2011г. по гр.д.№262/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в което е прието, че служебното начало като основно начало на гражданския процес, изисква от съда да съдейства на страните за разкриване на обективната истина чрез съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна. По втория поставен въпрос се позовава на противоречие с решение №422 от 18.07.1997г. по гр.д.№250/1997г. на ВКС, 5 членен състав. По отношение на третия и четвъртия въпрос поддържа, че са от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът по касация В. С. Н. оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в първата част на изложението няма формулиран съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също, че по същество касационнната жалба е неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.
Ответникът по касация „Булемтекс“ ООД не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение е приел за установено наличието на редовен запис на заповед, удостоверяващ възникнало задължение за „Булемтекс“ ООД, наличие на каузално правоотношение по договор за продажба, за обезпечаването на което е издаден записът, както и непогасени задължения на ответното дружество по договора за продажба в размер на 244 338,50 лева. С оглед на това е приел, че задължението по записа на заповед не е погасено чрез плащане, но е счел за основателно направеното от ответника възражение за погасяването на вземането по менителничния ефект по давност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 от ГПК.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. В случая въведените от касатора като първи въпрос твърдения, че съдът е обосновал решаващите си мотиви за отхвърляне на иска само с констатацията, че давностният срок за плащане по записа на заповед е изтекъл, без да се произнесе по въпроса, че давността по каузалната сделка не е изтекла, не съставляват въпрос, а оплакване за нарушение на процесуалния закон. Поради това с тези твърдения касаторът не е установил общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, като не е формулирал точно правен въпрос, включен в предмета на спора.
По поставения от касатора въпрос относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 и чл. 236 ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ал.1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. При постановяване на решението си, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Съдът е обсъдил доводите на въззивния жалбоподател за съществуване на правоотношение по договор за продажба, обсъдил е и представените по делото доказателства за съществуване на непогасени задължения по това правоотношение. Изводът, че вземането по записа на заповед е погасено, но не чрез плащане, а поради изтичане на погасителна давност, е резултат от решаващата дейност на въззивния съд по съществото на правния спор и на неговата преценка за това кои са правно релевантните факти за съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Последните два формулирани в изложението въпроси относно предмета на производството по чл.422 от ГПК в хипотеза на запис на заповед, издаден за обезпечаване на каузално правоотношение, са обуславящи за изхода на спора, но по отношение на тях не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По въпроса за предмета на делото и за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане по запис на заповед, е прието ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В т. 17 от тълкувателното решение е прието, че предмет на делото по установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуването на вземането, основано на записа на заповед, и при редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и в тази хипотеза на изследване в производството подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните за наличието на каузално правоотношение, съдът разглежда заявените от ответника релативни възражения относно съдържанието и изпълнението на това правоотношение, а ако страните спорят относно конкретно каузално правоотношение и сочат различни такива, съдът обсъжда този въпрос и определя дали е доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, след което разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към това правоотношение и водещи до погасяване на вземането по записа на заповед. Съгласно дадените в ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, разяснения изследване на вземането по каузалното правоотношение се осъществява само при редовен от външна страна менителничен ефект. Когато представеният със заявлението менителничен ефект не е редовен от външна страна или когато вземането по същия е погасено по давност, безпредметно е изследването на вземането по каузалното правоотношение, доколкото то е от значение само с оглед твърденията на ответника за евентуално погасяване на валидно възникнало вземане по записа на заповед. Наличието на задължителна практика, с която въззивното решение е изцяло съобразено, изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №901 от 19.04.2017г. по т.д. №2404/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.