Определение №181 от 43570 по ч.пр. дело №2497/2497 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 181

гр. София,15.04.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2497 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу определение от 24.07.2018г. по гр.д. №5999/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 30.05.2018г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е определил обжалваемия интерес като сбор от сумите, предмет на жалбата на ищеца и жалбата на ответника и неправилно е редуцирал на основание чл.78 ал.5 от ГПК пълния размер на сторените от банката разноски във въззивното производство – 5 978, 38 лева.
Ответникът Г. Д. Т. счита жалбата за неоснователна, като поддържа, че определението по чл.248 от ГПК е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С решение от №1357 от 30.05.2018г. по гр.д. №5999/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, е отменено решение №6085/24.08.2017г. по гр. дело № 2029/2013г. по описа на СГС, ГО, I – 11 състав, поправено с решение № 8159/05.12.2017 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. Т. срещу „УниКредит Булбанк“ АД иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната мораторна лихва върху сумата от 30673,91 евро, изтекла за периода от 04.01.2013г. до 15.01.2013г., в размер на сумата от 243,81 евро, като вместо това „УниКредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на Г. Д. Т. по иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 243,81 евро, представляваща законната мораторна лихва върху сумата от 30673,91 евро, изтекла за периода от 04.01.2013 г. до 15.01.2013 г., като в останалата обжалвана част решението на СГС е потвърдено. Със същото решение въззивният съд е осъдил „УниКредит Булбанк“ АД на основание чл. 78,ал.1 от ГПК да заплати на Г. Д. Т. допълнително сумата от 11,60 лв.– съдебни разноски пред СГС, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 21,43 лв. – съдебни разноски пред САС, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК е осъдил Г. Д. Т. да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 14,43 лв. – съдебни разноски пред САС.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК въззивният жалбоподател „УниКредит Булбанк“ АД е поискал да бъде изменено решението в частта за присъдените на страните разноски пред САС. С определение от 24.07.2018г. по в.гр.д.№5999/2017г. въззивният съд е изменил постановеното по делото решение от 30.05.2018г. в частта за разноските, като е осъдил на основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.273 от ГПК Г. Д. Т. да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД допълнително сумата от 452,36 лв. – разноски пред САС. Със същото определение е оставена без уважение молбата на „УниКредит Булбанк“ АД по реда на чл.248 ал.1 от ГПК в останалата част.
Изчислявайки дължимия размер на разноските за страните по спора въз основа на общия размер на претенциите, въззивният съд не е съобразил, че видно от представените фактури №272/05.09.2017г. и №284/08.11.2017г. между „УниКредит Булбанк“ АД и адвокатско дружество „Г., Б., партньори“ е уговорено и заплатено отделно адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба срещу решението от 24.08.2017г. по гр.д.№2029/2013г. на СГС, І-11 състав в размер на 3720 лева, с ДДС и за изготвяне на отговор на въззивната жалба на ищеца Г. Т. в размер на 1080 лева, с ДДС. Поради това при определяне на размера на разноските следва да се отчете изхода на производството по въззивните жалби и на двете страни. С оглед на това, че в частта, обжалвана от „УниКредит Булбанк“ АД, първоинстанционното решение е потвърдено изцяло, на банката не се дължи възнаграждението по фактура №272/05.09.2017г. в размер на 3720 лева, с ДДС. В обжалваната от Г. Т. част, с която изцяло е отхвърлен искът по чл.86 от ЗЗД за сумата 5532,44 евро, решението на СГС е отменено частично, като искът е уважен за сумата 243,81 евро. Следователно на „УниКредит Булбанк“ АД се дължи 5288,63/5532,44 част от заплатеното възнаграждение по фактура №284/08.11.2017г..
Въззивният жалбоподател Г. Т. е направил възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Същото се явява неоснователно доколкото уговореният размер на възнаграждението от 900 лева, без ДДС, се явява близък до минималния размер за процесуално представителство по граждански дела с интерес над 10 000 лева, установен в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това дължимият размер на разноските за адвокатско възнаграждение, който следва да бъде присъден на жалбоподателя „УниКредит Булбанк“ АД с оглед изхода на производството по жалбата на насрещната страна – Г. Т., възлиза на 1032,41 лева, с ДДС. С решението по гр.д. №5999/2017г. на САС и определението по чл.248 от ГПК по същото дело на банката са присъдени разноски в общ размер на 466,79 лева, като следва да бъдат присъдени още 565,62 лева, с ДДС.
Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в частта, с която молбата на „УниКредит Булбанк“ АД по чл.248 от ГПК е оставена без уважение, като вместо това бъде изменено постановеното решение №1357 от 30.05.2018г. по гр.д. №5999/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, като Г. Д. Т. бъде осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД допълнително сумата 565,62 лева, с ДДС.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение от 24.07.2018г. по гр.д. №5999/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „УниКредит Булбанк“ АД по чл.248 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от №1357 от 30.05.2018г. по гр.д. №5999/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Г. Д. Т. [ЕГН], с адрес гр. София, [улица], ап.1, да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, допълнително сумата 565,62 лева / петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, с ДДС, наред с присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top