О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
[населено място], 14.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3450 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. М. В., чрез процесуалния й представител адв. Е. С. против определение № 2581 от 28.09.2015г. по ч.гр.д. № 3615/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 състав в частта, с която е потвърдено определение на СГС № 2777/20.04.2015г. по гр.д. № 3381/2014г. описа на СГС, с което е отхвърлена молбата на Ц. В. за освобождаване от внасянето на държавна такса по исковата молба по делото на СГС за сумата от 5 000лв., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Частната жалбоподателка излага оплаквания, че решаващият съд е направил извод за съществуваща възможност от нейна страна да заплати държавна такса в производството в размер на 5000лв. като се е позовал на непосочено от В. обстоятелство – притежавани от нея дялове в О.. Не е съобразил, че са налице доказателства, че това дружество не осъществява дейност и е декларирало този факт пред НАП. Участието в дружеството не носи на молителката и съпруга й доходи, поради което и не са декларирали дяловете си в декларациите по чл.83 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и освобождаване изцяло от задължение за внасяне на такса.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото правен въпрос, а именно: „следва ли вътрешното убеждение на съда, дали страната разполага с достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски по делото, да се основава само на изброените в чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК и констатирани обстоятелства или може да се основава и на предположение за получавани доходи включително от възможна продажба на имоти на ищцата и семейството й ?“. По отношение на допълнителния критерий за селектиране на частната касационна жалба посочва, че обжалваното определение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – Определение № 233 / 08.07.2005г. по ч.гр.д. № 139/05г. на ВКС, I г.о., на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че за произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 ГПК следва да изходи от декларираните от молителката обстоятелства относно: притежаван лек автомобил, ? ид.ч. от семейно жилище, 1/3 ид.ч. от друг апартамент, вила в [населено място] окол, месечна издръжка от 420 лв., няма непълнолетни деца и е в добро здраве. Изрично е съобразил , че молителката не получава дивиденти от участие в търговски дружества. Не е споделил изводите на първоинстанционния съд, че недекларирането на притежавани от ищцата и съпруга й дялове в О. и тяхната продажба е от значение за производството по молбата за освобождаване от държавна такса. Въз основа на така декларираното САС е приел, че Ц. В. разполага с имущество, достатъчно да покрие част от държавната такса, а именно в размер на 5000лв.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Настоящата инстанция счита, че въззивният съд не е дал разрешение на поставения в изложението правен въпрос, доколкото не е обосновал крайния се извод на предположение за възможност да се реализират доходи от продажба на имущество. Напротив приел е, че имущественото състояние е само това, което се обхваща от предметното съдържание на декларацията, т.е в съответствие с определение № 233/08.07.2005г. по гр.д. № 139/05г. на ВКС , I г.о., което не представлява задължителна практика по см. на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като последното е постановено при действието на ГПК / отм./. Именно в нейните предели се е ограничил при произнасянето си САС. Той не е обосновал преценката си на предполагаеми бъдещи доходи от продажба на притежавани недвижими имоти. Ако молителката е намирала за неправилен извода на съда, че доходите й са достатъчни за поемане на съответната държавна такса, то тогава е следвало да посочи и надлежния правен въпрос, което обаче не е сторено и по такъв предмет касационният съд не може да се произнася.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2581 от 28.09.2015г. по ч.гр.д. № 3615/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 състав в частта, с която е потвърдено определение на СГС № 2777/20.04.2015г. по гр.д. № 3381/2014г. описа на СГС в частта, с която е отхвърлена молбата на Ц. В. за освобождаване от внасянето на държавна такса по исковата молба по делото на СГС за сумата от 5 000лв., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: