О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 08.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№2012 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ц. Б. Инвест” ООД срещу определение от 15.04.2019г. по ч.гр.д.№491/2019г. на Бургаски окръжен съд. С него е потвърдено определение №8916/30.11.2018г. по
гр.д.№5786/2018г. по описа на Бургаски районен съд, с което поради допуснато увеличение на исковете е прекратено производството пред Бургаски районен съд и делото е изпратено по подсъдност на Бургаски окръжен съд.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи за изхода на спора: 1. Следва ли съдът да върне исковата молба на ищеца и да прекрати делото при неизпълнение на дадените указания за довнасяне на държавна такса, предвид тяхното неизпълнение от страна на ищеца? 2. По – късното изпълнение на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса след предоставения за това срок, представлява ли валидно процесуално действие, което изпълнява указанията на съда? 3. Извършеното процесуално действие от лице без пълномощия и представителна власт, представлява ли валидно процесуално действие на мнимо представляваната страна? 4.Връчени съдебни книжа на процесуален представител – адвокат преди извършен от него отказ от пълномощия, представлява ли валидно връчване на представляваната от него страна и извършен отказ от пълномощия впоследствие отразява ли се на извършеното преди това валидно връчване на книжата? Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба А. Ринатович М. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на Бургаски районен съд, въззивният съд е приел за своевременно заявено извършеното от ищеца А. Ринатович М. изменение на иска с молби от 28.08.2018г. и 26.10.2018г., както и че увеличеният размер на част от исковете – съответно 105 110 лева претендирана главница, предоставена на ответното дружество като допълнителна парична вноска и 33 631 лева обезщетение за забава, обуславя подсъдността всички обективно съединени искове на окръжен съд като първа инстанция. Посочил е, че след изпращането на производството на компетентния съд, той следва да се произнесе по редовността на исковата молба, включително и относно размера на дължимата държавна такса. Независимо от това въззивният съд е установил, че указанията на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса в размер на 224,23 лева и дадените допълнително с разпореждане от 19.11.2018г. указания за внасяне на държавна такса в размер на 5249,55 лева, с оглед извършеното увеличение на исковете, са изпълнени своевременно.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Първите два формулирани от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси са свързани с оплакването за несвоевременно изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса от страна на ищеца, поради което според касатора делото е следвало да бъде прекратено, а не изпратено по подсъдност на съответния окръжен съд. Въпросите обаче не съответстват на изложените от въззивния съд мотиви. Въззивният съд е направил констатации, че дадените от първоинстанционния съд указания за внасяне на държавна такса са изпълнени своевременно от ищеца. Правилността на тези констатации не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е хипотетично поставен и няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е направил констатации за наличие на процесуални действия, извършени без представителна власт и съответно не е обсъждал правните последици от такива действия.
Четвъртият въпрос е относим към спора, доколкото отговаря на осъществените по делото процесуални действия – извършен от адвокат П. Ченголов отказ от пълномощия, заявен с писмена молба от 26.09.2018г. Поставеният въпрос обаче не е обуславящ крайния извод на съда относно редовното изпълнение на дадените на ищеца указания за довнасяне на държавна такса. Дадените от съда с разпореждане от 17.09.2018г. указания за довнасяне на държавна такса по сметка на Бургаски районен съд са съобщени на адвокат Ченголов на 25.09.2018г. и независимо от извършения отказ от пълномощия, са изпълнени от ищеца в срок – на 02.10.2018г. По тази причина въззивният съд не е обсъждал отказа от пълномощия на адвоката на ищеца като обстоятелство, засягащо редовността на връченото съобщение и поставеният от касатора въпрос няма обуславящо крайния правен резултат значение.
По отношение на всички поставени въпроси не е налице и селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбите на чл.129 от ГПК и чл.51 ал.3 от ГПК е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, като в случая въззивният съд не е допуснал отклонение от нея.
Като неоснователно следва да се прецени и поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение на Бургаски окръжен съд според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.04.2019г. по ч.гр.д.№491/2019г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.