О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 25.07. 2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 502 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «Балкански-2000»ООД срещу решение № 2429/23.11.2017г. по т.д. № 3853/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 731/ 18.04.2017 г. по т.д.№ 4475/2013 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 6 състав за прекратяване на производството по т.д.№4475/2013г. в частта на предявените от касатора искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 4 053,68лв., за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 29 817,86лв. и за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 24 074,80лв., всички в [населено място], срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, поради недопустимостта на претенциите; за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава: за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 4 053,68лв., в размер на 1 507,54лв. за периода от 02.03.2009 г. до подаване на исковата молба в съда, за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 29 817,86лв., в размер на 14 473,55лв. за периода от 02.02.2009г. до подаване на исковата молба в съда и за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 24 074,80лв., в размер на 1 300,03лв. за периода от 02.02.2009г. до подаване на исковата молба в съда, срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, поради неоснователността им и за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на цена за достъп до съоръжения за сградите на трите горепосочени улици в размер на сумата от 4 949лв. за периода от 21.12.2012г. до 11.07.2013г. и обезщетение за забавеното му плащане, за същия период от време, в размер на 477,34лв, срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, поради неоснователността им.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба досежно въззивното решение в прекратителната му част по исковете с правно основание чл.59 ЗЗД за сумите от 29 817,86лв. и 24 074,80лв. и в отхвърлителната му част по акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава в размер на 14 473,55лв. и на 1 300,03лв. е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Недопустима се явява касационната жалба срещу решението на САС по отношение на иска с правно осн. чл.59 ЗЗД за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 4 053,68лв.; по акцесорния иск с правно осн. чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1 507,54лв. при главница в размер от 4 053,68лв.; по иска с правно осн. чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 949лв. – цена за достъп до съоръжения за периода от 21.12.2012г. до 11.07.2013г. и аксецесорната претенция по чл.86 ЗЗД за сумата в размер на 477,34 лв. за същия период от време. В посочените части се касае до гражданскоправен по характера си спор, който на осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК, тъй като е с цена на исковете под 5000 лв., не подлежи на касационно разглеждане. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Апелативният съд е приел / след препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, поради споделяне на установената от СГС фактическа обстановка/, че е безспорен фактът на сключване между страните по делото на три договора за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл.20, ал.5, т.2 от Наредба № 6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /НПППЕЕПРЕМ/, като по силата на самите договори въззивникът е поел задължение да изгради процесните съоръжения. САС е намерил, че не се спори относно това, че посочените и определени като вид СМР са изпълнени, съобразно възложеното, приети са и са въведени в експлоатация. Независимо от правната квалификация на договорите за присъединяване според въззивната инстанция, след като касаторът твърди, че съгласно тези договори, той е изправна страна, установил го е по делото и предявява претенциите си за заплащане на стойността на съоръжения, а от друга страна е налице неизпълнение на договорните задължения на „ЧЕЗ Разпределение България“АД, то трябва да се сподели направеният от СГС извод, че „Балкански-2000“ООД има право да търси реализиране на договорната имуществена отговорност на ответника. Същото обстоятелство изключва възможността касаторът да брани правата си с иск по чл.59 ЗЗД. От това се предпоставя и заключението за неоснователност на акцесорната претенция за обезвреда.
Касаторът формулира в представеното от него изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е при действащото законодателство в областта на енергетиката и по–конкретно Закона за енергетиката, Наредба №6/2004г. на МЕ в договорите за присъединяване на потребителите към електроразпределителната енергийна мрежа да се инкорпорира договор за изработка въз основа само на една клауза под формата на задължение за изграждане на съоръженията, без страните изрично да са заявили, че по този начин уреждат отношенията си по договор за изработка?; 2/ Допустимо ли е и въз основа на какви доказателства съдът е могъл да приеме противното на разпоредбата на чл.117, ал.6 / ал.7, ДВ бр.54/2012г./ от ЗЕ, че страната по договор за присъединяване, изградила за своя сметка енергийни съоръжения по реда на чл.20 от Наредба №6/2004г. на МЕ, не става техен собственик? По поставените въпроси касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – противоречие между обжалваното въззивно решение и дадените разрешения в практиката на ВКС, обективирана в: ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2000г.; решение № 356/07.10.2011г. по гр.д. № 853/2010г. на ВКС, IVг.о., решение № 37/30.03.2010г. по т.д. №709/2009г. на ВКС, I т.о., решение № 91/11.09.2009г. по т.д. № 596/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 300/28.06.2010г. по гр.д. № 169/2009г. на ВКС, III г.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В случая и двата правни въпроса не отговораят на изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, което предполага единствено преценка на разрешенията по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми, но не и обсъждане на конкретни доказателства, събрани в рамките на производството. Така например, за да се отговори на първи въпрос е необходимо да се тълкува обективираната в представените по делото договори за присъединяване воля на договарящите се страни, каквото тълкуване е било проведено от САС, но касаторът не поставя въпрос свързан с приложението на чл.20 ЗЗД. По втори въпрос не може да се даде принципно разрешение с приложение за всички случаи с какви доказателства следва да се установи правото на собственост върху изградените енергийни съоръжения. Процесът на доказване е предпоставен от една страна от предмета на възложеното по смисъла на чл.20, ал.5, т.1, 2 и 3 от Наредба № 6/2004г. / дали се касае за СМР, без резултатът от същите да е вещ със съответна завършеност и самостоятелност в рамките на общата уредба по присъединяване, или за СМР, представляващи самостоятелни съоръжения или за съоръжения, инкорпорирани в или налагащи изграждане и на недвижима вещ/ и от друга страна – в зависимост от собствеността върху терена, в който се изграждат съоръженията. Тези хипотези са изрично разграничени в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 247/27.02.2015г. по т.д. № 2952/2013г. на ВКС, II т.о., посочено в първоинстанционния съдебен акт, към които разрешения по реда на чл.272 ГПК в мотивите си препраща въззивният съд, включително и по отношение на приетото от ВКС, че когато предметът на възложеното не предпоставя прехвърляне на вещни права, респ. учредяване на сервитути, с оглед задължителните клаузи на договора за присъединяване и чл. 20, ал. 7 от Наредбата, уреждаща задължителна възмездност, с договора за присъединяване се сключва и договор за изработка на съоръженията, в хипотезата на чл. 20, ал. 5 от Наредбата, тъй като в клаузите му се съдържат необходимите насрещни волеизявления на страните за сключването му и достатъчна индивидуализация на предмета на възложеното. В случай на отказ за доброволно определяне възнаграждението на база „взаимно признати разходи „, съгласно отчетени такива, в съответствие с работния проект за изграждането, същото следва да бъде определено по аналогия на чл. 326, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 20, ал. 7 от Наредбата / последната разпоредба изключваща право на печалба за присъединяваното лице / – средна пазарна стойност на разходи за изработка на съоръженията, съобразно утвърдения от ЕПП/ЕРП работен проект, чиято изработка по начало дължи самото ЕПП/ЕРП /чл. 20, ал. 1 от Наредбата /.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираните от касатора решения на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка. Решение № 356/07.10.2011г. по гр.д. № 853/2010г. на ВКС, IVг.о. касае въпрос свързан с изграждане на водопроводни и канализационни отклонения, спрямо които е приложима различна нормативна уредба в сравнение с тази за енергийни съоръжения. Решение № 37/30.03.2010г. по т.д. №709/2009г. на ВКС, I т.о. и решение № 300/28.06.2010г. по гр.д. № 169/2009г. на ВКС, III г.о. се отнасят до трафопост, респ. решение № 91/11.09.2009г. по т.д. № 596/2008г. на ВКС, II т.о. – до подстанция, т.е. до енергийни съоръжения, които имат завършеност и самостоятелност, за разлика от процесните – кабелни линии и преоборудване на трансформаторен пост с подмяна на отделни елементи, които нямат такава самостоятелност.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение на САС според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2429/23.11.2017г. по т.д. № 3853/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 731/ 18.04.2017 г. по т.д.№ 4475/2013 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 6 състав в частта: 1/ за прекратяване на производството по т.д.№4475/2013г. по предявените от „Балкански-2000“ООД искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 29 817,86лв. и за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 24 074,80лв., всички в [населено място], срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, поради недопустимостта на претенциите и 2/ за отхвърляне на предявените от „Балкански-2000“ООД искове с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава :за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 29 817,86лв., в размер на 14 473,55лв. за периода от 02.02.2009г. до подаване на исковата молба в съда и за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 24 074,80лв., в размер на 1 300,03лв. за периода от 02.02.2009г. до подаване на исковата молба в съда, срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, поради неоснователността им.
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Балкански-2000“ООД срещу въззивно решение № 2429/23.11.2017г. по т.д. № 3853/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 731/ 18.04.2017 г. по т.д.№ 4475/2013 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 6 състав в частта: 1/ за прекратяване на производството по т.д.№4475/2013г. на СГС по предявения от „Балкански-2000“ООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 4 053,68 лв.; 2/ за отхвърляне на акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за плащане на стойността на съоръжение за сграда на [улица] размер на 1 507,54лв. за периода от 02.03.2009 г. до подаване на исковата молба в съда; 3/за отхвърляне на предявените от „Балкански-2000“ООД искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на цена за достъп до съоръжения в размер на сумата от 4 949лв. за периода от 21.12.2012г. до 11.07.2013г. и обезщетение за забавеното му плащане, за същия период от време, в размер на 477,34лв., срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.
Определението може да се обжалва само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: