О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 05.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 152 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адвокат И. Т. И. – процесуален представител на Н. П. Л. от [населено място], с вх. № 6181 от 06. 04. 2017г., в срока по чл. 248 ГПК, за изменение на определение № 264 от 03. 04. 2017г. по гр. дело № 152/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение в частта за разноските. Молителката поддържа, че присъденото в полза на ищеца П. М. П. адвокатско възнаграждение в размер на 2 600лв. е прекомерно, несъобразено с извършените в касационното производство процесуални действия, поради което следва да бъде намалено до минимума, посочен в чл. 9, ал. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500 лв..
В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата с правно основание чл. 248 ГПК – П. М. М. /ответник по касационната жалба и ищец в исковото производство/, чрез адвокат И. М., депозира писмен отговор, в който поддържа становище за недопустимост на молбата, поради несвоевременно направеното искане с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, явяващо се в този смисъл преклудирано. Евентуално поддържа неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК, тъй като по делото са извършени процесуални действия, изразяващи се в подаване на мотивиран отговор на касационната жалба, а и минималният размер на адвокатският хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения значително надхвърля сумата от 500 лв., сочена от молителката.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна.
С постановеното по настоящото дело определение № 264 от 03. 04. 2017г. по гр. дело № 152/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, не е допуснато касационно обжалване на решение № 1511 от 11.07.2016г. по в. гр. дело № 4928/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, като със същото е осъдена касаторката Н. П. Л. да заплати на насрещната страна П. М. М. сумата 2 600лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС, съставляващи хонорар за един адвокат, съобразно представен към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащането на сумата.
Доколкото в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановяване в закрито с.з. на определение за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, касаторката Л. не е имала възможност преди узнаване на определението, да се запознае със списъка на разноските на насрещната страна и да възрази срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направеното с молбата по чл. 248 ГПК искане в последния смисъл, е своевременно и непреклудирано. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания, ненадлежно осъществена размяна на книжа, в тази хипотеза тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В гореизложения смисъл е и задължителното разрешение, дадено в ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв. е основателно, предвид обстоятелството, че въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и процесуалният представител на ответника в касационното производство П. М. – адв. И. М., е изготвил единствено отговор на касационната жалба. Размерът на адвокатския хонорар следва да бъде намален до минимума, посочен в приложимия чл. 9, ал. 3 /в ред., ДВ, бр. 84 от 2016г./ от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Цитираната норма, регламентираща хонорара за един адвокат за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство, предвижда размерът му да се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 500 лв. В настоящото дело, при обжалваем интерес в размер на 31 930. 60 лв. и адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в размер на 1 487. 92 лв., възнаграждението по чл. 9, ал. 3 от Наредбата възлиза на 1 115. 94 лв. и до тази сума следва да бъде намален присъдения хонорар за един адвокат в полза на П. М. М..
На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 264 от 03. 04. 2017г. по гр. дело № 152/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение досежно присъдения в полза на П. М. М., ЕГН: [ЕГН], хонорар за един адвокат в размер на 2 600 лв., като НАМАЛЯВА размера на последния до сумата 1 115. 94 лв. /хиляда сто и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.