О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
Гр.София,25.06.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря…………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1761 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на „Банка ДСК” ЕАД, [населено място] за изменение на определение № 106/12.03.2019 г. по т.д. № 1761/2018 г. на ВКС, I т.о. с което молителят е осъден да заплати на Община Дупница сумата от 12370 лв. – разноски за касационното производство.
Молителят поддържа, че адвокатското възнаграждение, което е присъдено като разноски на ответника по касационната жалба е прекомерно и иска същото да се намали до минимума по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът Община Дупница оспорва молбата по съображения, че искането за изменение на определението е недопустимо поради липсата на представен списък по чл.80 ГПК. Възразява, че заплатеното адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното:
Производството по т.д. № 1761/2018 г. на ВКС, I т.о. е образувано по касационна жалба на „Троя 2000” ЕООД срещу въззивно решение № 67/10.04.2018 г. по т.д. № 76/2018 г. на Варненския апелативен съд.
Ответникът Община Дупница в писмения си отговор е оспорил основателността на касационната жалба. Претендирал е и присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК, договор от 05.05.2018 г. и банково извлечение от 18.05.2018 г.
С определение № 106/12.03.2019 г. по т.д. № 1761/2018 г. съставът на I т.о. на ВКС се е произнесъл по реда на чл.288 ГПК, като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С това определение касаторът е осъден да заплати на ответника сумата от 12370 лв. – разноски за касационното производство.
Настоящият състав намира следното:
Молбата по чл.248 ГПК е допустима, противно на релевираното от ответника възражение за липсата на абсолютната положителна процесуална предпоставка за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл.248 ГПК. Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски. С оглед на това настъпването на неблагоприятните последици по чл.80, изр.2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да измени акта си по отношение на присъдените в нейна полза разноски. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато страната не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза разноски, а претендира изменение на съдебния акт относно разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, представянето на списък по чл.80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл.248 ГПК.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Уговореното и заплатено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Предмет на касационното производство е било въззивно решение, с което е отхвърлен искът до размер на сумата от 168000 лв., а в останалата част до пълния предявен размер на вземането от 530053 лв. жалба не е подадена. Въведените от касатора правни въпроси и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, както и подаденият отговор на касационната жалба са обсъдени от ВКС, като обжалваното решение не е допуснато до касационно обжалване предвид безспорността на релевантните за спора факти и правилното приложение от въззивния съд на относимите законови разпоредби.
По тези съображения адвокатското възнаграждение следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до размерите по чл.7, ал.2, т.5 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или до сумата от 3667,50 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 106/12.03.2019 г. по т.д. № 1761/2018 г. на ВКС, І т.о. в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], ул.“Московска“ № 19 е осъдена да заплати на Община Дупница, [населено място], пл.“Свобода“ № 1 разноски за касационното производство над сумата от 3667,50 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: