О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
[населено място], 19.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1737 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 1842/06.07.2015г. по ч.гр.д. № 1411/2015г. на САС, ТО, 6-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на осн. чл.21, т.3 и чл.23, ал.1 и ал.2 ЗПП.
Частният жалбоподател излага оплакване за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради наличие на доказани основания за предоставяне на поисканата правна помощ. Моли за отмяна на атакуваното определение на САС и за постановяване на ново, с което бъде уважена молбата по чл.21,т.3 ЗПП.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по ч.гр.д. № 1411/2015г. на САС, ТО, 6 с. е образувано по повод на частна жалба от Р. Д. срещу разпореждане от 25.09.2014г. по гр.д. № 10808/2012г. по описа на СГС, ГО, 1-6 с. за оставяне без уважение на молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба вх. № 100156/11.09.2013г. на Р. Д. срещу решение от 01.08.2013г. по гр.д. № 10808/2012г. на СГС, ГК, I ГО, 6 с-в. С определение № 1369/22.05.2015г. по ч.гр.д. № 1411/2015г. на САС, ТО, 6 с-в е потвърдено обжалваното разпореждане на СГС.
Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба вх. № 8018/12.06.2015г. Същата е оставена без движение с указания до частния жалбоподател за представяне на приподписана от адвокат частна жалба. С молба от 02.07.2015г. Р. Д. е поискал предоставяне на адвокатска помощ, поради невъзможност да заплати допълнително средства за адвокатска защита. С молба от 12.05.2016г. Р. Д. е повторил искането си за предоставяне на правна помощ като изрично е оттеглил пълномощното на своя процесуален представител адв. И.-А. Н..
Относно преценката на релевантните за молбата по чл.21, т.3 ЗПП обстоятелства следва да се съобразят депозираните декларации и доказателства от страна на молителя касаещи неговото имуществено, семейно и здравословно състояние. Видно от декларация от 01.10.2013г. във връзка с молба по чл.83, ал.2 ГПК Р. Д. не притежава движимо и недвижимо имущество, влогове на свое име, няма доходи от трудова дейност, наеми, ренти, дивиденти, издържа две непълнолетни деца, в добро здравословно състояние е и е неженен. В декларация от 01.04.2014г. декларира, че притежава дворно място в [населено място] с площ от 350 кв.м. и двуетажна жилищна сграда, които е ипотекирал в полза на трето лице. Съобразно НА № 48/14.03.2013г. Р. Д. е учредил договорна ипотека в полза на ипотекарен кредитор – А. К. С.. Последната видно от удостоверения за раждане на двете малолетни деца на Р. Д. – М. и И., е майка на децата. В молба от 02.10.2013г. молителят излага твърдение, че е управител на [фирма] , но не реализира доходи от тази си дейност, тъй като дружеството е приключвало финансовите 2010г., 2011г. и 2012г. с отрицателен финансов резултат, за което са приложени Г..
ВКС намира за относимо към спора обстоятелството, че Р. Д. е бил представляван по въззивната жалба от адвокат, за което е съставено пълномощно от 03.09.2013г. като за осъществяване на процесуално представителство е заплатена от упълномощителя в брой сумата от 2700лв. с ДДС. Пълномощията на процесуалния представител са оттеглени от самия упълномощител с молба от 12.05.2016г.
Предвид така установеното ВКС, състав на Първо отделение прави следните правни изводи:
Правната помощ, която молителят е поискал да му бъде предоставена, е по повод подадена от него частна касационна жалба срещу определение на въззивния съд по молба по чл.83, ал.2 ГПК. На осн. чл.274, ал.3 вр. чл.280,ал.1 и чл.284, ал.2 ГПК частната касационна жалба следва да бъде приподписана от адвокат или от лице с юридическа правоспособност. Следователно е изпълнено условието по чл.23, ал.1 вр. чл.21, т.3 от ЗПП. На преценка подлежат обстоятелствата по чл.23, ал.3 ЗПП, за се направи извод дали страната разполага или не със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая на осн.чл.11 от Наредба №1/2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на частна жалба минималното възнаграждение е в размер на 200лв. Този размер следва да се съпостави с декларираното от молителя материално и гражданско състояние. Безспорно Р. Д. се легитимира като собственик на недвижим имот – дворно място и двуетажна къща. Обстоятелството, че същото имущество е ипотекирано в полза на трето лице / майката на децата на молителя/, не го лишава от правомощията му на собственик и възможността същият в това си качество да реализира доходи от имота извън хипотезата на разпореждане с него. Р. Д. е в трудоспособна възраст / р. 1970г./, в добро здравословно състояние. Видно от представените Г. и отчетите към тях дружеството, на което молителят е управител е направило през 2010г., 2011г. и 2012г. както разходи за възнаграждения на персонала, така и разходи за външни услуги. Следователно крайният отрицателен финансов резултат по счетоводни документи не налага еднозначен и категоричен извод, че управителят не е получавал възнаграждение по договор за управление или по трудов договор. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че Р. Д. е имал ангажиран адвокат за процесуално представителство пред САС, на който е било заплатено възнаграждение и от който самият упълномощител е оттеглил пълномощията.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства по чл.23, ал.3 ЗПП налагат краен извод, че частният жалбоподател е във възможност да заплати адвокатски услуги за приподписване на частна жалба срещу определение по чл.83,ал.2 ГПК.
Обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1842/06.07.2015г. по ч.гр.д. № 1411/2015г. на САС, ТО, 6-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: