О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
[населено място], 07.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1255 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №8784/21.12.2015г. по гр.д. №3870/2015г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Г състав. С него е потвърдено решение № II – 62 – 208 от 23.10.2014г., постановено по гр. дело № 31518/2014г. на Софийски районен съд, ГО, 62-ри състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 25 000 лева, предявен като частичен иск от сумата 13673,33 евро, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №16551/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 62-ри състав.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че и двете инстанции са извършили неправилна оценка на събраните по делото писмени доказателства, което е довело до погрешни правни изводи. Твърди, че с отговора на исковата молба ответникът е направил само възражения относно изтекла погасителна давност и възражение относно действителния характер на вредата, а въззивният съд е приел, че е налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за повреди. Твърди, че постановявайки решението си въззивният съд не се е произнесъл относно представения и приобщен към доказателствата по делото електронен документ – изявление от страна на ответното дружество, че се дължи сума по ликвидационна щета в размер, определен по методика на дружеството.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя следния правен въпрос, като обуславящ изводите на въззивния съд: 1.Представлява ли изявлението от страна на ответното дружество, обективирано в електронен документ, надлежно приобщен към доказателствата по делото, „извънсъдебно признание“ на иск? Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като произнасянето от ВКС по него е свързано с тълкуването на правните норми и еднаквото им прилагане от съдилищата.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. По същество оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача” съгласно застрахователна полица № 510212013000047 от 03.10.2012г. Установил е също, че [фирма], [населено място], е осъществявал превоз на осветителна и поддържаща техника по товарителница с № 003082 от месец май 2013г. по дестинация М., Ш. за Б., Германия, като на 21.05.2013г. преди разтоварването на товара е настъпило застрахователно събитие – щета, изразяваща се в повреда на три прожектора F. B. 3000 W, ремонтът на които възлиза на обща стойност от 22 186,72 лева към датата на извършване на същия, съгласно приета по делото и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза. Съдът е посочил в мотивите, че съгласно чл.17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), превозвачът отговоря за повреда на товара от момента на приемането му за превоз до този на доставянето му, което по аргумент от чл. 16 т.2, изр. първо и чл. 17, т.4, буква „в”, предл. четвърто от CMR, обхваща и разтоварването на стоките. Намерил е за установено, че вредата е настъпила преди предаване на стоките и започване на разтоварването, т.е. обхваната е от обема на отговорността на превозвача по чл. 17, т. 1 от CMR, като не е установено, че вредите могат да се дължат на действия по разтоварването, предприети от получателя, доколкото няма данни превозвачът да е навел възражения, обосноваващи съществуването на някоя от презумпционните предпоставки по чл. 18, т. 2 от CMR. Изтъкнал е, че за превозвача съществува задължението за полагане на дължимата грижа по съхраняване и опазване на товара, в това число и опазването му от повреди при падане при предоставянето му на разположение за разтоварване. Приел е, че оставянето без надзор, със свалени ремъци, отворени врати, с освободени транспортни ролки на кутиите, представлява действие при груба небрежност на водача на МПС/служител на превозвача/ с оглед характера на превозвания товар, поради което е налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за повреди по чл. III, т. 4, предл. трето от Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”. Наред с това е приел за недоказано твърдението на ищеца за това, че е удовлетворил увреденото лице, като е изтъкнал, че приложените по делото извлечения от сметки не представляват годно писмено доказателство за фактите, обективирани в тях, тъй като липсват реквизитите (издател и подпис), определящи ги както като официален, така и като частен свидетелстващ документ. Също така съдът е изтъкнал, че извършването на процесните банкови преводи и получаването на плащането от товародателя не се потвърждава от последния, нито се установява от изходящи от страните документи или от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Поставеният от касатора правен въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Отговорът на този въпрос би бил обусловен от преценката на съдържанието на едно от представените по делото доказателства, а не от тълкуване на определена материалноправна или процесуалноправна норма. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Още повече в случая отговорът на поставения въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е взел предвид електронното писмо при формирането на изводите си по основателността на предявения иск. Съответно обуславящ би бил въпрос относно задълженията на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото, какъвто не се поставя от касатора.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено подобно искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8784/21.12.2015г. по гр.д. №3870/2015г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.