О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 09.01. 2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2114 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕТОП ТРЕЙДИНГ” А.С. / в несъстоятелност/, АД по словашкото право, вписано в Бизнес регистъра на Република Словакия, чрез адв.М.У., срещу решение № 645/19.03.2019г. по т.д. № 4648/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1385 от 10. 07. 2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав по т.д. № 5252/2016 г. за отхвърляне молбата на касатора с правно основание чл. 625, вр. с чл. 608 и чл. 742, ал. 1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на първия ответник по молбата „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС 1”ООД, както и молбата на касатора с правно основание с чл. 609 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „ВЕИ СТРОЙ”ЕАД и „ДЕТЕЛИНИ СОЛАР”ЕАД , за които молителят твърди да прикриват търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник – „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС 1”ООД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмените си отговори ответниците по касацията „ВЕИ СТРОЙ”ЕАД и „ДЕТЕЛИНИ СОЛАР”ЕАД оспорват основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
Не е постъпил писмен отговор от „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС 1”ООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена в предвидения срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е основал твърденията си за наличие на качество си като кредитор на длъжника по търговска сделка, на договор за продажба между него като продавач и първия ответник – „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС1”ООД като купувач. Въз основа на приложените от касатора фактури и известия за доставка, подписани от името и за сметка на този първи ответник и неоспорени и по реда на чл. 301 от ТЗ, че стоките – предмет на договора за продажба, са му доставени и са приети от него, въззивният съд е посочил, че принципно възниква вземане на продавача по договора към купувача по същия. Констатирано е било, че качеството на молителя на кредитор на посочения длъжник по търговска сделка, е своевременно оспорено от другите двама ответници в производството по несъстоятелност с твърдения и ангажирани от тях писмени доказателства, че същото вземане за част от цената на стоките – предмет на договора за продажба, на което се основава молбата по чл. 625 от ТЗ, е цедирано на трето за делото лице. Тези доказателства не са своевременно (а и въобще) оспорени от молителя в рамките на първоинстанционното производство. Въззивната инстанция е констатирала, че представянето на същите доказателства и възраженията на ответниците за липсата в лицето на молителя на качеството кредитор на първия ответник „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС 1”ООД по търговска сделка, са били изрично възпроизведени в определението на първоинстанционния съд от 24.10. 2016 г., съдържащо проект за доклад. В същия първоинстанционният съд е указал на молителя и доказателствената тежест за установяване на твърденията му по делото, че е кредитор на длъжника по търговска сделка. Този проект за доклад впоследствие е обявен за окончателен такъв в проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 14. 12. 2016 г, в което съдебно заседание пълномощник на молителя е присъствал и изрично е заявил, че няма бележки по доклада, не е заявявал по реда на чл. 183 от ГПК искане за представянето на оригиналните такива документи, нито е изявявал въобще в първоинстанционното производство каквито и да било съмнения относно съществуването им в правния мир. САС въз основа на приетото в т. 1 от ТРОСТК № 1 от 03. 12. 2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г., ОСТК на ВКС е счел, че е недопустимо събирането във въззивната инстанция на доказателства относно наличието или липсата на главната материалноправна предпоставка, легитимираща молителя в производството да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, а именно – качеството на молителя на кредитор на длъжника по търговска сделка, а такова събиране е допустимо (включително и служебно от съда), само относно действителното обективно имуществено състояние на длъжниковото предприятие, и то – включително и към момента на приключването на устните състезания във въззивната инстанция, каквото събиране и по настоящото дело от въззивния състав е осъществено. Прието е било, че представените от касатора едва във въззивното производство – с молбата му от 20. 11. 2017 г., писмени доказателства в уверение на качеството му на титуляр на вземането, на което молбата му се основава, са съществували много преди първото съдебно заседание по делото- 14.12.2016г., към който момент се преклудира правото му да ангажира такива в производството. Направен е бил краен извод, съответстващ на приетото и от първоинстанционния съд в обжалваното пред САС решение, за липса в лицето на молителя – жалбоподател, на качеството кредитор на първия ответник в производството по търговска сделка. Изложеното на свой ред е обосновало и заключение за неоснователност на молбата с правно основание чл. 625 вр. с чл. 608 и чл. 742, ал. 1 от ТЗ по отношение на първия ответник, съответно – на такава неоснователност и на обусловените по чл. 609 от ТЗ, искания на молителя в молбата му, спрямо другите двама ответници в производството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба са поставени следните правни въпроси: 1/ Активната легитимация на лицето, подало молба по чл.625 ТЗ и качеството на кредитор по парично задължение по търговска сделка- една от предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност по чл.608, ал.1 ТЗ- въпрос на материалноправна легитимация на молителя по чл.625 ТЗ ли е, който следва да се реши по съществото на делото или е въпрос на процесуалноправна легитимация, за която съдът следи служебно и отсъствието на която прави молбата недопустима?; 2/ Следвало ли е въззивният съд да провери правилността на първоинстанционното решение по подадената въззивна жалба като изложи съображения налице ли е материалноправна легитимация на молителя по чл.625 ТЗ, с оглед представените във въззивната инстанция писмени доказателства за извършеното оттегляне на цесия и ако приеме, че е налице за молителя материалноправна легитимация, да уважи искането за откриване на производство по несъстоятелност?
Въпросите не са обосновани с нито едно от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Така поставени правните въпроси не могат да доведат до извод за изпълнение на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съобразно разясненията по ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС във фазата по чл.288 ГПК на проверка подлежи както наличието на общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, така и изпълнението на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, които задължително се сочат от касатора. В случая, въпреки дадените указания от администриращия касационната жалба въззивен съд, касаторът не е обосновал нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК.
При служебна проверка по чл.280, ал.2 ГПК касационната инстанция не констатира нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Въпросът за наличието на качеството на кредитор за молителя, подал молба по чл.625 ТЗ, е по съществото на спора, тъй като същата предпоставка е елемент от фактическия състав на диспозицията на цитираната правна норма. Поради което решаващият съд не е длъжен служебно да събира доказателства за установяване на горепосоченото качество на една от равнопоставените страни в процеса. В случая САС е разгледал обективираното едва във въззивната жалба оспорване от страна на молителя на възражението на ответниците, че той не се легитимира като титуляр на парично вземане по търговска сделка с длъжника и направеното в същата жалба оспорване на писмените доказателства, представени своевременно от ответниците пред първата инстанция. Като е приел, че не е налице нито една от хипотезите по чл.266, ал.1 и ал.3 ГПК, въззивният съд се е произнесъл и по оплакването във въззивната жалба, и по доказателствата. Дали при прилагането на чл.266 ГПК е допуснато процесуално нарушение е въпрос по същество на касационната жалба, а не на проверка по чл.288 ГПК. В настоящата фаза касационната инстанция не може да разглежда по същество доводи, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Доколкото от обективираните изявления на касатора в исковата молба, становището след отговорите на ответниците и на представителя му в първото по делото съдебно заседание пред СГС, не е видно от формална страна да е навеждан довод за неоснователност на възраженията на ответниците относно качеството кредитор за молителя, то настоящата инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, нито “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Не е постановен и при грубо нарушение на правилата на формалната логика, за да се приеме, че същият е „явно необоснован“.
Поради което обжалваното решение на САС не следва да се допуска до касационно обжалване. В полза на подалите писмени отговори ответници по касацията следва да се присъдят сторените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на по 1000лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 645/19.03.2019г. по т.д. № 4648/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЕТОП ТРЕЙДИНГ” А.С. /в несъстоятелност/, АД по словашкото право, вписано в Бизнес регистъра на Република Словакия, да заплати на всяко едно от дружествата „ВЕИ СТРОЙ”ЕАД и „ДЕТЕЛИНИ СОЛАР”ЕАД сумата от по 1000лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.