5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр. София, 23.01.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. №1205 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от П. И. Ш. молба за отмяна на влязлото в сила решение №405 от 31.07.2014г. по т. д. №1172/2014г. на Старозагорски окръжен съд, ТО и потвърденото с него решение №265 от 06.03.2014г. по гр. д. №719/2013г. на Старозагорски районен съд за отхвърляне на предявения от П. И. Ш. против [фирма] осъдителен иск за сумата от 12 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за строителство от 10.10.2009г.
Молителят /ищец в исковото производство, по което е постановено решението/ твърди, че в производството по гр. д. №719/2013г. на Старозагорски районен съд са били представени и приети като доказателство три броя фактури, както следва: №1032 от 10.03.2010г. на стойност 3712,50 лева, фактура №1033/03.03.2010г. на стойност 12 358 лева и фактура №1036 от 30.04.2010г. на стойност 12 550 лева, с които ответникът по делото [фирма] доказвал, че и друга фирма е извършвала строителни работи на обекта в [населено място], на който работил ищецът, заедно с водена от него бригада работници. В тези фактури било отразено, че в периода март- април 2010г., на същия обект строителни работи е извършило и дружеството [фирма]. При извършена от него справка в Търговския регистър молителят установил, че това дружество през 2010г. не е извършвало търговска дейност, съответно било очевидно, че представените по делото фактури са с невярно съдържание. Поддържа, че с влязла в сила присъда №39 от 27.09.2016г. по н.о.х.д.№240/2016г. на Старозагорски окръжен съд, била установена неистинността на фактурите, като подсъдимата С. Д. Б. – управител на ответното дружество [фирма], била призната за виновна в това, че през периода 01.12.2009г. до 14.05.2010г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, като собственик и представител на [фирма], [населено място], с цел да избегне установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството по ЗДДС е съставила и използвала документи с невярно съдържание. Поради това П. И. Ш. моли влязлото в сила решение №405 от 31.07.2014г. по т. д. №1172/2014г. на Старозагорски окръжен съд, ТО и потвърденото с него решение №265 от 06.03.2014г. по гр. д. №719/2013г. на Старозагорски районен съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Старозагорски районен съд за ново разглеждане.
Ответникът [фирма], [населено място], /ответник в исковото производство/ изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима поради просрочие, а евентуално – неоснователна.
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.2 от ГПК. По делото няма данни, че молителят е узнал за присъдата в по – ранен момент от посочения от него – м. януари 2017г. поради което молбата за отмяна с вх.№1451/06.02.2017г. следва да се счита за подадена в срок.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 от ГПК, намира следното:
С влязлото в сила решение №405 от 31.07.2014г. по т. д. №1172/2014г. на Старозагорски окръжен съд, ТО, чиято отмяна се иска е потвърдено решение №265 от 06.03.2014г. по гр. д. №719/2013г. на Старозагорски районен съд за отхвърляне на предявения от П. И. Ш. против [фирма] осъдителен иск за сумата от 12 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за строителство от 10.10.2009г.
С молбата по чл.303 от ГПК е представена присъда №39 от 27.09.2016г. по н.о.х.д.№240/2016г. на Старозагорски окръжен съд, с която подсъдимата С. Д. Б. е призната за виновна в това, че през периода 01.12.2009г. до 14.05.2010г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, като собственик и представител на [фирма], [населено място], с цел да избегне установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството по ЗДДС е съставила и използвала документи с невярно съдържание – фактури и справки декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки на [фирма], [населено място], при водене на счетоводството на дружеството и приспаднала данъчен кредит за данъчни периоди, както следва: 1.За данъчен период 01.12.2009г. – 31.12.2009г. е съставила и използвала СД по ЗДДС с вх.№24001137242/14.01.2010г. и прилежащия й дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици, както следва : фактура №66/11.12.2009г. на стойност 19 968 лева, с издател [фирма], в резултат на което приспаднала неследващ се данъчен кредит за [фирма], [населено място], от недействителни сделки в размер на 3 328 лв.; 2. За данъчен период 01.03.2010г. – 31.03.2010г. е съставила и използвала СД по ЗДДС с вх. №24001161449/14.04.2010г. и прилежащия й дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици, както следва: фактура №[ЕГН]/03.03.2010г. на стойност 14 829,60 лева, с ДДС, с предмет на сделката направа на стълби, теракот и ъгли по проект и фактура №[ЕГН]/10.03.2010г. на стойност 4 455 лева, с ДДС, с предмет на сделката направа на стълби, теракот и ъгли, по проект, двете фактури с издател [фирма], в резултат на което приспаднала неследващ се данъчен кредит за [фирма], [населено място], от недействителни сделки в размер на 3 214,10 лв.; 3. За данъчен период 01.04.2010г. – 30.04.2010г. е съставила и използвала СД по ЗДДС с вх.№240014169269/14.05.2010г. и прилежащия й дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици, както следва: фактура №[ЕГН]/30.04.2010г. на стойност 15 060 лева, с издател [фирма], с предмет на сделката материали по спецификация и транспорт, в резултат на което приспаднала неследващ се данъчен кредит за [фирма], [населено място] от недействителни сделки в размер на 2 510 лв., като данъчните задължения са в големи размери, общо сумата от 9 052,10 лв, поради което и на основание чл. 255, ал.1, т.2, предл.1, т.6 и т.7, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 58а, ал. 4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на “Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 13.10.2016г.
Молбата за отмяна на влязлото в сила е неоснователна.
Основанието по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК, е налице при кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на престъпление; престъплението да е установено по надлежен ред – с влязла в сила присъда /съответно споразумение в наказателния процес или решение по чл.78а от НПК/, или решение по чл.124 ал.5 от ГПК в посочените в тази разпоредба случаи; престъплението да е обусловило крайния резултат на решението, чиято отмяна се иска.
В настоящия случай този фактически състав не е осъществен. От представената присъда се установява неистинността на три фактури №[ЕГН]/03.03.2010г., №[ЕГН]/10.03.2010г. и №[ЕГН]/30.04.2010г. с издател [фирма], осчетоводени при [фирма], които са били представени в производството по гр. д. №719/2013г. на Старозагорски районен съд. По същото дело е прието и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено въз основа на представените по делото доказателства /включително процесните фактури/ и въз основа на проверка на данните в счетоводството на ответника [фирма], [населено място]. Независимо от това обаче изводът на съда за неоснователност на предявения иск по чл.266 от ЗЗД не се основава само на неистинските документи. Вещото лице е констатирало наличие на осчетоводени фактури от [фирма] за предоставени на [фирма], [населено място], услуги по поставяне на теракот и фаянс. Ищецът П. И. Ш. претендира заплащане на възнаграждение за същите дейности. Съдът обаче не е възприел, че точно дейностите, за които ищецът претендира възнаграждение, са извършени от [фирма]. Изводът му за неоснователност на иска се дължи на констатацията, че както договора за строителство от 10.10.2009г., сключен между П. Ш. и [фирма], така и протоколите за установяване на извършването на СМР, са подписани от лице без представителна власт по отношение на дружеството – С. Д.. Отчел е, че в счетоводството на ответника липсва осчетоводяване на дължими или платени в полза на ищеца суми, нито може да се направи извод за потвърждаване на действията без представителна власт на С. Д. по реда на чл.301 от ТЗ. Наред с това е взел предвид и обстоятелството, че в периода 2009 до 2010г. в ответното дружество е имало три лица, назначени по трудов договор на длъжност „работник – облицовки и настилки“. Следователно дори и да не се вземат предвид отразените в счетоводството на [фирма] фактури за извършени от [фирма] дейности по поставяне на теракот в обекта на ответното дружество, не би се променил основния довод на съда за отхвърляне на иска по чл.266 от ЗЗД, а именно липсата на доказателства за възлагане на процесните СМР на ищеца от ответното дружество и приемането им от последното. При липса на валидно сключен договор за изработка, дори да се установи по безспорен начин твърдяното от ищеца изпълнение на строителни дейности на обекта на ответника, това няма да обоснове извод за основателност на иска за възнаграждение по договор за изработка, а би довело евентуално до извод за дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответното дружество, какъвто иск не е предявен. Поради това документите, неистинността на които е установена с влязлата в сила присъда, не са от съществено значение за изхода на производството. Предвид липсата на доказателства, установяващи сключването и изпълнението на договора за изработка между ищеца и ответното дружество, решението, чиято отмяна се иска, би останало същото като краен резултат, дори да не се кредитират осчетоводените при ответника фактури с издател [фирма].
Поради изложеното настоящият състав на ВКС на РБ, намира, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. И. Ш. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 от ГПК на влязлото в сила решение №405 от 31.07.2014г. по т. д. №1172/2014г. на Старозагорски окръжен съд, ТО и потвърденото с него решение №265 от 06.03.2014г. по гр. д. №719/2013г. на Старозагорски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.