О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
[населено място], 02.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1836 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя П. Е. К., чрез процесуалния представител адв.В. Ж. против определение № 156/24.03.2016г. по ч.гр.д. № 179/2016г. по описа на П., с което е потвърдено определение № 37/06.01.2016г. по т.д. № 145/2015г. на ОС-Пазарджик за оставяне без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за отговор на исковата молба.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че и двете призовки до него не са били редовно връчени. Моли се за отмяна на атакуваното определение.
Постъпил е писмен отговор от [фирма], с който се оспорва основателността на касационната частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че за производство по чл.64 и сл. ГПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба е от значение срокът да е пропуснат, т.е. да е налице редовно връчване на исковата молба. В случай, че страната твърди нередовно връчване, то срокът няма да се яви пропуснат. П. е счел, че наведените в молбата по чл.64 ГПК твърдения не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, а и такива не се доказват в процеса. Частният жалбоподател е знаел за образуваното производство и преди да му бъде изпратен препис от исковата молба сам е подал молба, в която е посочил съдебен адресат, на който да се връчват съобщенията. Исковата молба с указания за отговор е била редовно връчена на 09.10.2015г. на адреса на посочения от ответника като съдебен адресат – адв.Ж., получена от сътрудника му. Без значение при посочен от страната адресат е дали той е упълномощен процесуален представител по делото. Доколкото съдебният адресат е адвокат, то чл.51 ГПК намира приложение и в тази хипотеза, поради което е бил направен извод за редовно връчване чрез технически сътрудник на адвоката. Въззивната инстанция не е уважила изложените в частната жалба оплаквания, че за заседанието по чл.66 ГПК молителят е бил нередовно призован. Съобразено е било, че упълномощеният към датата на заседанието процесуален представител на страната адв. Ж., изрично в същото съдебно заседание по молбата за възстановяване на срок, е направил изявление, че не се противопоставя да бъде даден ход на делото. Поради което и П. е потвърдил определението на ОС-Пазарджик за отказ да се уважи молбата за възстановяване на срок за подаване на отговор на искова молба.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Счита ли се, че страната е била редовно призована, при положение, че посоченият съдебен адресат /адвокат/ е отказал да получи призовката, тъй като не е бил упълномощен да представлява същата страна? ; 2/ Счита ли се , че страната е била редовно призована, при положение, че сочените в призовката седалище и адрес на управление са различни от тези вписани в Търговския регистър, както и че върху съобщението не е отбелязано лице, което е получило призовката?
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
Съдът намира, че произнасянето на въззивния съд по така поставените въпроси не е обусловило крайните правни изводи по спора. За да приеме, че не е допуснато процесуално нарушение от ОС-Пазарджик във връзка с разглеждане на молбата по чл.66 ГПК в проведеното открито съдебно заседание, апелативеният съд е изходил преди всичко от процесуалното поведение на редовно упълномощения процесуален представител на [фирма] в същото заседание. П. е приел за релевантно обстоятелството, че в откритото съдебно заседание страната е била надлежно представлявана и пълномощника й не е направил възражение за нередовно призоваване като е поискал да бъде даден ход на делото. Поради което така формулираните въпроси не покриват изискването за наличие на общо основание по см. на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на П..
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 156/24.03.2016г. по ч.гр.д. № 179/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: