О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 17.11.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1261 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от В. Н. Н. за отмяна на решение № 558/08.04.2016г. по гр.д. № 5343/2015г. на РС-Плевен, решение № 191/05.10.2016г. по гр.д. № 210/2016г. на ОС-Габрово и определение № 499/16.01.2017г. по в.ч.гр.д. № 562/2016г. на АС-Велико Търново.
В молбата се излага становище, че В. Н. се явява трето лице и прави искане в тази връзка на осн. чл.304 ГПК да бъдат отменени посочените по-горе съдебни актове. Качеството трето лице молителят обосновава с доводи, почиващи на предмета на правния спор по делата – молителят е авалист по записи на заповед, поемател по които се явява ответникът [фирма], издател – [фирма], като [фирма] е цедирало вземанията си по тези записи на заповед на втория ответник Н. Х. М.-И..
С оглед проверка допустимостта на молбата за отмяна съставът на ВКС намира следното:
С решение № 558/08.04.2016г. по гр.д. № 5343/2015г. на РС-Плевен е отхвърлен предявеният от В. Н. против [фирма] и Н. Х. М.-И. иск с правно осн. чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 28.11.2012г., сключен между [фирма] и Н. Х. М.-И. поради липса на предмет.
С решение № 191/05.10.2016г. по гр.д. № 210/2016г. на ОС-Габрово /компетентният въззивен съд е определен по реда на чл.23,ал.3 ГПК / е потвърдено решение № 558/08.04.2016г. по гр.д. № 5343/2015г. на РС-Плевен. Същото е било обжалвано с жалба от 19.10.2016г., която е върната с разпореждане на ГОС от 26.10.2016г. Срещу последното е подадена частна жалба от 15.11.2016г., която също е върната с разпореждане на ГОС от 16.11.2016г. поради пропускане на преклузивния срок за обжалване.
С определение № 499/16.01.2017г. по в.ч.гр.д. № 562/2016г. на АС-Велико Търново, постановено на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК, е потвърдено разпореждане от 16.11.2016г. по в.гр.д. № 210/2016г. на ОС-Габрово за връщане на частна жалба от В. Н. против разпореждане от 26.10.2016г. на ГОС по същото в.гр.д.
Налага се извод, че атакуваните от молителя съдебни актове са влезли в сила, предвид окончателността на определението на ВтАС, постановено на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК.
На осн. т.10 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения, че отмяната по чл.304 ГПК защитава третите лица като качеството „необходим другар“ на молителя обуславя правото му да получи отмяна на влязлото в сила решение, постановено по исков процес, в който той не е конституиран в това му качество. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимото спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Когато ВКС в производството по чл.307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, тя се оставя без разглеждане като процесуално недопустима.
В случая от наведените от молителя твърдения не може да се изведе по отношение на същия качеството „необходим другар“, който не е бил конституиран в съдебното производство. В. Н. е участвал като главна страна – ищец, респ.въззивник в процеса по влезлите в сила съдебни актове. Следователно в рамките на редовно развилото се производство е могъл да защити предявените с исковата молба спорни права и няма право на защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения в самостоятелното и извънинстанционно производство на основание предвидено в чл.304 ГПК. След като молителят е участвал в процеса обстоятелството, че материалноправно се легитимира като авалист на цедирано с атакувания договор за цесия вземане срещу издателя, за който е поръчителствал, има значение единствено за преценката относно правния интерес на лице, извън страните по цесията, да предяви иск за прогласяване нищожност на този договор. Следва да се отбележи, че молителят не поддържа молба по чл.303, ал.1 ГПК – не навежда нито едно от изброените в нея основания и не формулира петитум в този смисъл.
По отношение на определение № 499/16.01.2017г. по в.ч.гр.д. № 562/2016г. на АС-Велико Търново следва да се съобрази, че като потвърждаващо разпореждане за връщане на частна жалба на ГОС, същото е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. С т.6 от ТР №7/2014г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.
С оглед на гореизложеното молбата по чл.304 ГПК следва да се остави без разглеждане.
Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗЛЕЖДАНЕ молба на осн. чл.304 ГПК от В. Н. Н. за отмяна на решение № 558/08.04.2016г. по гр.д. № 5343/2015г. на РС-Плевен, решение № 191/05.10.2016г. по гр.д. № 210/2016г. на ОС-Габрово и определение № 499/16.01.2017г. по в.ч.гр.д. № 562/2016г. на АС-Велико Търново.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: