О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 10.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1986 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396, ал.2 вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от П. Г. К. против определение № 1255/10.04.2019г. по ч.гр.д. № 1704/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 6619/15.03.2019 г., постановено по гр. дело № 3561/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Траял Корпорация“АД, [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ иск на дружеството срещу П. Г. К., с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] по чл. 119 от Кодекса на международното частно право, за допускане изпълнението на решение от 07.11.2013 г., постановено по дело П 99/13 по описа на Районен съд – Крушевац, Република Сърбия, с което частният касатор е осъден да заплати на посоченото дружество сумата 6 667 182,63 динара – главница, представляваща обезщетение за вреди от деликт (престъпление, установено с присъда на Районен съд – Крушевац № 2К 186/2012 от 29.02.2012 г.), както и законна наказателна лихва върху обезщетението, изчислена към 28.02.2019 г. в размер на 6 760 929,25 динара, или общо в размер на 13 428 11 1.88 сръбски динара (около 221 000.00 лева), чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], собственост на бъдещия ответник П. Г. К. (описани в молбата и предмет на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 119, том II, peг. № 9399, дело № 272 от 2010 г. и запор върху всички вземания на длъжника П. Г. К. от 26 банки на територията на страната (изброените в молбата 26 банки, вкл. и клонове на чуждестранни банки) и вместо него в тази му част е постановено
допускане на обезпечение на бъдещ иск на „Траял Корпорация“АД Крушевац срещу П. Г. К., с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] по чл. 119 от Кодекса на международното частно право, за допускане изпълнението на решение от 07.11.2013 г., постановено по дело П 99/13 по описа на Районен съд – Крушевац, Република Сърбия, с което П. Г. К. е осъден да заплати на дружеството сумата 6 667 182,63 динара – главница, представляваща обезщетение за вреди от деликт (престъпление, установено с присъда на Районен съд – Крушевац № 2К 186/2012 от 29.02.2012 г.), както и законна наказателна лихва върху обезщетението, изчислена към 28.02.2019 г. в размер на 6 760 929,25 динара, до размера на равностойността в лева на 13 428 111.88 сръбски динара чрез налагане на следните обезпечителни мерки: 1/ възбрана върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], собственост на бъдещия ответник П. Г. К., а именно: апартамент № 7 /седем/, заедно със складово помещение № 7 /седем/, заедно с подземен гараж № 40 /четиридесет/, на сутеренен етаж, и съответни идеални части от правото на строеж върху дворното място цялото с площ 5 234 кв. м. (пет хиляди двеста тридесет и четири) кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот IV-1371, 1389, 1390, 1419 /четвърти за имоти планоснимачни номера хиляда триста, седемдесет и едно, хиляда триста осемдесет и девет, хиляда триста и деветдесет и хиляда четиристотин и деветнадесет/, в квартал № 83 /осемдесет и три/, по плана на [населено място], местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при съседи: изток, запад и юг -улици и север – УПИII -1193 и УПИ VII – 1390, с идентификатор 68134.905.2860; 2/ запор върху всички вземания на длъжника П. Г. К. от изброените 26 банки на територията на страната, и е било постановено издаването на две обезпечителни заповеди – една за наложената възбрана върху недвижимите имоти и една за запорите върху банкови сметки, но след представяне от страна на молителя на документ, удостоверяващ внасяне на определената от първоинстанционния съд парична гаранция в размер на 10000 лв., като е определен едноседмичен срок за предявяване на бъдещия иск от страна на молителя „Траял Корпорация“, считано от получаване на препис от настоящото определение като му е указано, че ако не представи доказателства за предявяването на иска в този срок, съдът служебно ще отмени обезпечението с така наложените обезпечителни мерки.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че въззивният съд е допуснал обезпечението без да са налице предпоставки по чл.391, ал.1 ГПК. Относно допустимостта и основателността на бъдещия иск по чл.119 КМЧП съдът, сезиран с молбата за допускане на обезпечение, следва да провери наличието на доказателства за осъществяване на предпоставките по чл.117 КМЧП за допускане изпълнението на чуждестранното съдебно решение. Частният касатор излага становище, че не е налице достатъчна индивидуализация на ответника по бъдещия иск; не е била изследвана компетентността на РС-Крушевац, Република Събрия да разреши процесния спор, по който е било постановено чуждестранното съдебно решение; ответникът по този спор не е участвал в съдебното производство пред чуждестранния съд при нарушение правото му на защита. Иска се отмяна на атакуваното определение на САС и постановяване на ново за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение по бъдещ иск.
В писмения си отговор ответникът по частната касационна жалба „Траял Корпорация“АД, [населено място] оспорва основателността на същата и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор поставя следния правен въпрос: При извършване на преценка за вероятна основателност на бъдещ иск за екзекватура и в условията на чл.25 КМЧП съдът дължи ли изследване наличието на препоставките по чл.117 КМЧП и по-конкретно на втората от тях– дали на ответника е бил връчен препис от исковата молба и дали страните са били редовно призовани? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според частния касатор отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че така формулираният въпрос не се явява обуславящ за решаващите правни изводи на въззивния съд в конкретния случай. Видно от ч.гр.д. № 356/2019г. на СГС първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск на молителя чрез налагане на част от поисканите от последния обезпечителни мерки, а именно чрез запор на движими вещи, находящи се в недвижими имоти, собственост на бъдещия ответник П. Г. К. и е оставил без уважение молбата по отношение на поисканата възбрана и запор върху вземания на длъжника. Атакуваното с частната касационна жалба въззивно определение е по повод на частна жалба на дружеството-бъдещ ищец само в частта, с която СГС не е уважил молбата по отношение на част от предложените обезпечителни мерки. В частта, с която е била уважена молбата по чл.390 ГПК от СГС, настоящият частен касатор е имал право / но не е реализирал тази възможност/ да подаде частна жалба пред САС по реда на чл.274, ал.2 вр.ал.1 ГПК, в рамките на което производство е следвало да бъде извършена проверка за допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск. При допуснато за пръв път обезпечение от първоинстанционния съд касационната инстанция няма правомощия за проверка правилността на този съдебен акт по аргумент от чл.396, ал.2, изр.последно ГПК. В настоящия случай въззивният съд е допуснал обезпечение за пръв път само по отношение на част от поисканите от молителя обезпечителни мерки. Последните касаят проблема за обема на обезпечителната нужда на бъдещия ищец и дали предложените обезпечителни мерки са подходящи. Следователно по настоящия казус ВКС в касационното производство, на осн. чл.396, ал.2 ГПК има правомощие да извърши проверка за правилност на въззивното определение само по отношение на тези две предпоставки. Правен въпрос на осн. чл.280, ал.1 ГПК, касаещ същите частният касатор не повдига.
Поради изложеното обжалваното определение на САС не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 1255/10.04.2019г. по ч.гр.д. № 1704/2019г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: