О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София,21.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3167 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение №2119 от 07.08.2018г., постановено по т. д. №843/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1831 от 25.10.2016г. по т.д. №6064/12г. на СГС, ТО, VІ- 2 състав, в частта, с която Държавен фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, е осъден да заплати на община Котел, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, сумата от 26022,23 лв., представляваща дължима част от безвъзмездна финансова помощ, следваща се по повод реализиране на проект : „Реконструкция на обект – Път IV-48034,с. Катуница – с.Нейково, съгласно договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 01.08.2004г. и анекси към него, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2012г. /датата на предявяване на исковата молба / до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 8 142,62 лв. – обезщетение за забава на дължимата финансова помощ за периода 13.09.2009г. – 13.09.2012г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Касаторът поддържа, че при определяне на стойността на изпълнените СМР съдът неправилно е отчел позиции от таблицата към заключението на съдебно – техническата експертиза, които изцяло не са изпълнени.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: „Има ли основание ДФ „Земеделие“ да откаже плащане на част от уговорената с договора безвъзмездна финансова помощ, когато тя представлява недопустими разходи, поради несъответствие на протоколите за приемане на завършените СМР и резултатите от проверката на място, съпоставени с количествено – стойностната сметка към договора?“ Касаторът твърди, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът община Котел не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между община Котел и ДФ „Земеделие“ е сключен договор от 01.08.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъедителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ за изпълнение на проект „Реконструкция на ІV – 48034 с. Катунище – с. Нейково, извън населените места“, финансирането на който следвало да се извърши изцяло чрез използване на средства по посочената програма, при обща договорена сума за плащане – 1 893 516 лева, с ДДС. С анекс №1 от 19.10.2005г. клаузата на т.2.1 от договора била изменена, като одобрената помощ била определена в размер на 1 543 358 лева, без ДДС. В изпълнение на договора на община Котел била изплатена сума в размер на 1 222 846,32 лева. С уведомително писмо изх.№01- 0800/1052 от 30.10.2007г., постъпило в общината на 02.11.2007г., ДФ „Земеделие“ отказал изплащане на част от помощта в размер на 420 511,68 лева, които е приел за недопустими разходи поради несъответствие на протоколите за приемане на завършените СМР и резултатите от проверката на място и количествено – стойностната сметка към договора. След анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на заявените от страните доводи и възражения, въззивният съд е приел, че част от исковата сума в размер на 26 022,23 лева е дължима, тъй като са изпълнени предвидените в процесния договор предпоставки за нейното плащане. За разликата до пълния предявен размер от 420 511,68 лева е приел иска за неоснователен, като е посочил, че са налице допълнително изпълнени СМР на стойност 52 214 лева, но те не са част от съдържанието на договора за безвъзмездна финансова помощ и не подлежат на изплащане от фонда, а изпълнението на останалите СМР е приел за недоказано.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставеният от касатора въпрос е относим към предмета на спора, но не отговаря на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросът не съответства на изводите на въззивния съд и поради това не е обуславящ за изхода на делото. Въззивният съд не е отрекъл правото на ДФ „Земеделие“ да откаже изплащане на помощта, когато разходите на по проекта не са в съответствие с приложената към договора Таблица за одобрените инвестиционни разходи / количествено – стойностна сметка/. За да се произнесе относно размера на дължимите от касатора суми по договора от 01.08.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъедителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/, въззивният съд е разграничил, съобразявайки приетите по делото заключения на съдебно – техническата експертиза, уговорените в договора видове СМР и тези, които не са предвидени в договора. Съответно е изключил от общата стойност на изпълнените и неизплатени СМР сумата 52 214 лева, съставляваща стойността на тези дейности, изпълнението на които не е предвидено в договора за безвъзмездна финансова помощ. Следователно съдът не е изградил извода си за частична основателност на иска, приемайки за дължима стойността на допълнителни СМР, които не са включени в количествено – стойностната сметка към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По тези съображения формулираният в изложението въпрос не може да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото.
Следва да се отбележи, че не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационният жалбоподател нито е посочил такава конкретна правна норма, нито е изложил конкретни доводи, за да обоснове допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация община Котел не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото такива не са направени за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2119 от 07.08.2018г., постановено по т. д. №843/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.