3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№84
Гр.София, 29.01.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1530 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 367/26.01.15г., постановено по в.гр.д.№ 586/14г. от Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2720/09.04.14г. по гр.д.№ 1455/14г. на Благоевградския районен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против Народно читалище „ Н.В. – 1866”, [населено място] иск за сумата от 21000 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили вследствие неизпълнение на сключения между страните договор за наем за времето, представляващо остатък от срока на споразумението от 01.04.13г. до 14.01.16г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Народно читалище „ Н.В. – 1866”, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.01.11г. между страните е сключен договор, по силата на който Народно читалище „Н.В. – 1866”, [населено място] се е задължило да предоставя на настоящия касатор зрителна зала за срок от 5 години. Със заповед от 26.03.13г. председателят на читалищното настоятелство е разпоредил да се преустанови ползването на зрителния салон. С нотариална покана от 26.03.13г. касаторът е отправил изявление за едностранно разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за предоставяне на залата, а със заявление от 05.04.13г. ответникът е отправил покана за прекратяване на споразумението по взаимно съгласие. Въззивният съд е изложил съображения, че по силата на чл.11 от споразумението прекратяването на облигационното правоотношение може да бъде реализирано само по взаимно съгласие на страните изразено писмено, поради което договорът не е надлежно прекратен. Прекратилата договора страна не носи отговорност за неизпълнение, поради което е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за вреди.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като единствено е посочил, че „въззивният съд не е изложил никакви правни аргументи, с които да обоснове изведената фактическа обстановка” и решението е в противоречие с определение № 485/16.07.09г. по т.д.№ 352/09г. на ВКС, І т.о., тъй като е приел, че „преустановяването на договорната връзка на основание прекратяване по взаимно съгласие не представлява неизпълнение на същия”. Заявените доводи са евентуални основания за отмяна съгласно чл.281, т.3 ГПК поради необоснованост на въззивния акт, която обаче не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. Въз основа на тези доводи не може да се конкретизира и съответно да се уточни правен въпрос, тъй като същите не се съдържат в касационната жалба. В последната са коментирани доказателствата (относно извършена проверка от КУПКИ); основания за нищожност на договора, какъвто извод не е направен във въззивния акт; както и е изразено становище относно имущественото състояние на дружеството, респ. по отношение на пропуснати ползи, които представлявали приходите, а не печалбата (съображения в посочения смисъл не са изложени не само от въззивния, но и от първоинстанционния съд); също твърдения за монтирането на климатичната инстанция в обекта, в която част първоинстанционното осъдително решение не е обжалвано. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска поради недоказаност на сигурност в увеличение на имущество на ищеца по отношение на пропуснатите ползи, и недоказаност на претърпените загуби, които се изразявали според касатора в това, „че е върнал парите от продадените билети от несъстояли се представления” – твърдение, въведено с касационната жалба.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 367/26.01.15г., постановено по в.гр.д.№ 586/14г. от Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.