О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр.София, 18.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1904/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 744/ 30.10.2017 г., постановено по настоящето дело, е оставено без уважение искането на Технически университет – София, филиал П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 103 от 02.02.2017 г. по гр.д.№ 2596/ 2016 г., с което са уважени предявените против жалбоподателя от А. Л. А. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ – за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № І-321/ 23.06.2014 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент”. Технически университет – София, филиал П. е осъден да заплати на ищеца 1 800 лв разноски по касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът в основното производство Технически университет – София, филиал П. е поискал изменение на определението от 30.10.2017 г. в частта за разноските. Поддържа, че уговореният между ищеца и процесуалния му представител адвокатски хонорар е прекомерно завишен. Защитата срещу касационната жалба се е ограничила до изготвяне на отговор, без явяване в съдебно заседание и делото не съставлява фактическа или правна сложност. Поради това моли присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера, предвиден в чл.9 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
А. Л. А. не взема становище по това искане.
Съдът намира искането за допустимо, а разгледано по същество – за основателно.
Крайният акт по делото е постановен от Върховния касационен съд в закрито съдебно заседание, като страните не са имали възможност да вземат становище по отговорността за разноски. В тази хипотеза е допустимо възражението за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение да бъде направено по реда на чл.248 ГПК (срв. определение № 184/ 20.07.2016 г. по ч.т.д.№ 1973/ 2014 г., І т.о. и цитираните в него). По делото са предявени два обективно кумулативно съединени иска – за установяване на незаконност на извършено уволнение и отмяната му и за възстановяване на заеманата длъжност – защитата по които в касационното производство не изисква съществени усилия. Фактическа сложност спорът няма, а правната му сложност е към средната. С оглед тези обстоятелства възнаграждението в размер 1 800 лв, платено за изготвяне на отговор срещу касационната жалба от ищеца, е прекомерно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор срещу касационната жалба, предвиден в чл.9 ал.3 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. Като взема предвид наличието на средна правна сложност на спора, съдът намира, че възнаграждението от 1 800 лв следва да бъде намалено не до нормативно предвидения минимум, а до размер 800 лв.
По изложените съображения и на основание чл.248 вр. чл.78 ал.5 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 744/ 30.10.2017 г. по гр.д.№ 1904/ 2017 г. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъденото на ищеца А. Л. А. адвокатско възнаграждение от 1 800 лв на 800 (осемстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: