О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр. София, 20.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2856 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. П. С. против определение № 294/15.07.2019г. по т.д. № 394/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 873/06.12.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик за връщане като недопустима на въззивната жалба, подадена от П. П. С. против решение № 33/21.03.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик.
В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е недопустимо, тъй като срещу ответника „Д.“ООД е било открито производство по несъстоятелност и исковото производство на осн. чл.637, ал.1 ТЗ е следвало да бъде спряно и да не се извършват съдопроизводствени действия по него. При условията на евентуалност частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно. ПАС не е съобразил, че по реда на чл.253 ГПК е недопустимо първоинстанционният съд да отменя определението си по чл.226, ал.2 ГПК, с което частният касатор е бил конституиран като трето лице- помагач на ответника К. Метанов. Освен това в хипотезата на чл.226, ал.2 ГПК правоприемството в процеса може да настъпи и след срока по чл.218 ГПК, поради което е допустимо приобретателят да встъпи като трето лице-помагач на прехвърлителя или да замени прехвърлителя и след този срок. Иска се обезсилване на обжалваното определение, евентуално неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на частния касатор.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд, е приел, че е сезиран с частна жалба от П. П. С. против определение № 873/06.12.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик, с което се връща въззивната жалба на частния жалбоподател срещу първоинстанционното решение. ПАС е счел, че производството по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик е приключило с постановяване на решение № 33/21.03.2018г., като към този момент П. С. не е страна по спора. Същият е бил конституиран на осн. чл.226, ал.2 ГПК като трето лице-помагач на ответника К. Метанов с определение № 475/14.06.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик, но същото е било отменено от постановилия го съд. ПАС е преценил, че конституирането на частния касатор като трето лице-помагач е станало в нарушение на срока по чл.218 ГПК, след постановяване на съдебното решение по делото на ОС-Пазарджик. Поради липса на процесуалноправна легитимация на П. С. да обжалва това решение въззивната му жалба подлежи на връщане.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор поставя следния правен въпрос: В хипотезата на чл.226 ГПК при прехвърляне на спорното право след постановяване на първоинстанционното решение, намира ли приложение преклузията за встъпване на третото лице по чл.218 и чл.219 ГПК?
Настоящият състав на ВКС намира, че този въпрос не се явява обуславящ преценката на въззивната инстанция дали подлежи на връщане въззивната жалба. Видно от обжалваното определение на ПАС последният е приел, че е сезиран с частна жалба срещу определение № 873/06.12.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик само в частта, с която се връща въззивната жалба на П. С. не и в частта на пръвоинстанционното определение, с която се отменя определение от 14.06.20108г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик за конституиране на лицето като трето лице- помагач на К. Метанов. Дали частната жалба по ч.т.д. № 397/2019г. на ПАС обективира искане за отмяна и на така посочената част на първоинстанционното определение, защо липсва произнасяне и в тази част от ПАС, са въпроси, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство, тъй като касационната инстанция е обвързана от диспозитива на обжалваното въззивно определение. Следва да се има предвид и че не е подадена молба по чл.250 ГПК. Решаващите мотиви на ПАС, за да потвърди връщането на въззивната жалба, са че П. С. не притежава качеството страна към момента на постановяване на решението на окръжния съд, а по-късното му конституиране като трето лице-помагач е било отменено.
По отношение оплакването за недопустимост:
Видно от справка в търговския регистър по партида на „Д.“ООД на 30.11.2018г. е било вписано решение № 78/29.11.2018г. по т.д. №77/2018г. на ОС-Кюстендил за откриване на производство по несъстоятелност. С определение № 53/28.01.2019г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик е спряно производството по делото на осн. чл.637, ал.1 ТЗ. С определение № 104/18.02.2019г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик, след преценка на предпоставки по чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, е било възобновено производството по иска с правно основание чл.464 ГПК, по който е постановено решение по съществото на спора от 21.03.2018г. на етап администриране на депозираната от ответника по иска К. Метанов въззивна жалба.
Следователно обжалваното определение № 294/15.07.2019г. по т.д. № 394/2019г. на ПАС е постановено след възобновяване на спряното исково производство, а не в нарушение на правилото на чл.637, ал.1 ТЗ.
Съобразно така изложеното ВКС намира, че е налице основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение на САС според настоящия съдебен състав на ВКС е постановено в нарушение на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ. Въззивният съд не е съобразил, че участниците във възобновеното исково производство се определят от посочената норма. Видно от доказателствата по първоинстанционното дело процесното вземане / и то в по-малък размер/ е било предявено по реда на чл.685 ТЗ от цесионера П. С., а не от цедента К. Метанов. Тъй като възобновеното по реда на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ исково производство замества това по чл.694, ал.3 ТЗ участието в него на кредитора, чието вземане е прието от синдика и е оспорено от други кредитори, също е задължително. Участието на П. С. като страна в производството по чл.464 ГПК на посоченото основание не е било съобразено и от първоинстанционния съд.
Горното налага отмяна на обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на ОС-Пазарджик и връщане на делото на първоинстанционния съд, който следва да конституира като ответник П. С. и да го уведоми за възможността да подаде въззивна жалба срещу решението на ОС-Пазарджик, вкл. че може да потвърди в това си качество, подадената преждевременно такава. ОС-Пазарджик следва да съобрази, че във възобновеното на осн. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ исково производство, аналогично на чл.694 ТЗ, длъжникът не се представлява от назначения синдик, а от управителните си органи, като синдикът участва на самостоятелно основание.
Водим от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 294/15.07.2019г. по т.д. № 394/2019г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение № 873/06.12.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик за връщане като недопустима на въззивната жалба, подадена от П. П. С. против решение № 33/21.03.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик.
ВРЪЩА делото на ОС-Пазарджик за изпълнение на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ